Вчера (27 юни 2016 г.) турският президент Реджеп Ердоган е изпратил писмо на руския си колега Владимир Путин, в което му поднася извинения за сваления руски военен самолет от страна на турските военновъздушни сили през ноември 2015 г. на границата между Турция и Сирия. Този инцидент доведе до влошаване на отношенията между Москва и Анкара, като Москва наложи и икономически санкции на югоизточната ни съседка. По-късно вчера, Кремъл публикува и изявление на Ердоган, в което той казва, че Турция не е имала нито желание, нито намерение да свали руския самолет.
Преди две седмици пък Анкара поздрави Москва по случай Деня на държания суверенитет на Русия. Тогава стана ясно и това, че посланикът на Руската федерация в Анкара е участвал в благотворителна вечеря по лична покана от страна на Реджеп Ердоган.
Засега все още не е ясно дали Путин официално е приел поднесените от Ердоган извинения, но при всички положения вече е сигурно:
Турция прави явни и постоянни опити отново да се сближи с Русия.
Вероятността Путин да приеме подадената му от Ердоган ръка, особено в момент когато европейските лидери са шокирани от решението на проведения в Обединеното кралство референдум за излизане от Европейския съюз, е огромна.
Освен отправеното към Путин извинение от страна на турския президент, изобщо не е за подценяване и друг важен сигнал: веднага щом стана ясен резултатът от референдума в Обединеното кралство, Ердоган отправи заплаха към Брюксел, че може да инициира подобен референдум и в Турция за това дали да бъдат продължени преговорите по присъединяване на страната към Европейския съюз, в случай че Брюксел на направи отстъпки. А предвид силната антиевропейка пропаганда в югоизточната ни съседка, социологическите агенции там прогнозират, че резултатът от такова допитване при всички положения би бил в ущърб на бъдещото членство на Турция в ЕС.
Предвид поднесения от страна на Ердоган „ултиматум“ към Брюксел и предвид отправеното към Москва извинение вчера, няма абсолютно никакво съмнение:
Турция се намира в ситуация на кръстопът между Европейския съюз и Русия, като везните се накланят повече в ущърб на Брюксел.
Турция е изключително важен икономически и стратегически партньор както за Русия, така и за Европа. Тя е 17-ата най-голяма икономика в света и вторият най-мощен военен съюзник в рамките на НАТО. Предвид непоследователния нрав на турския президент, съществува релна възможност европейските лидери- докато се страхуват от това, че предвид голямото ѝ население югоизточната ни съседка би имала голямо влияние в Европейския съюз – просто да я загубят като партньор.
От друга страна обаче има много международни и вътрешни проблеми в Турция, които са в разрез с либералната ценностна система на Европа, особено по отношение на кюрдския и кипърския въпрос. По тези проблеми Брюксел просто няма начин как да отстъпи – в противен случай това би било голяма ценностна грешка.
Докато Европа може да изгуби Турция като „приятел“, Путин и Ердоган няма какво повече да губят – само биха спечелили, ако възобновят своята дружба. И двамата са доказали, че за тях моралът е по-скоро инструмент, който използват когато им е стратегически угодно, отколкото устойчива ценност. Много по-вероятно е Турция и Русия съвсем скоро официално да стоплят отношенията си, като вероятно Анкара ще се отдръпне от Брюксел, отколкото европейските лидери да отстъпят пред Ердоган.
