Повод за настоящата статия са коментари на посетители на сайта през последните дни. Темата – успехът в шоубизнеса и талантът, и може ли едно реалити шоу да катапултира победителят в него към червените килими на световната слава.
Нека първо да погледнем по-лесната част – отговорът на втория въпрос. Като огледаме реалити програмите по света ще видим, че отговорът е... не, не може. Е, може някъде и да се е случило, но търсим правилото, а не изключенията. Ето продавачът на мобилни телефони Пол Потс (не е онзи Пол Пот), който спечели британския „талант”. Човекът започна да се занимава професионално с оперно пеене, но не стигна по-далеч от концерти на импровизирани сцени. Със сигурност е по-добре от продажбата на телефони, но едва ли някога феновете на белкантото ще се редят на опашка за да го чуят на сцената на Миланската Скала. И той е един от сравнително успелите „идоли”.
Ами Тайра Банкс и нейните „топ” модели? Само няколко месеца след края на поредния сезон на шоуто и никой вече не помни кой е последният победител. Защо е така? Струва ми се, че отговорът е очевиден. Едва ли някой смята, че финалистите на една (примерно) музикална реалити програма за пръв път се пробват да пеят на сцена. Жената, която пееше „Кен лий” – да, но финалистите са хора, вземали уроци повече от десетилетие и въпреки това не надскочили любителското равнище. И изведнъж сега, само за някой и друг месец, да се превърнат в професионалисти от световна класа? Може, но Ханс Кристиан Андерсън е пропуснал да я напише тая приказка.
Да отидем сега към Холивуд.
Всички звезди си имат старателно отшлифовани от PR агентите истории за това как са пробили в шоубизнеса. Но като ги поразчоплиш малко отдолу лъсват два основни начина – чрез семейството и чрез леглото (без значение дали е мъжко или женско). Казвам „основни”, а не „само”, тъй като приемам, че има и звезди, които са пробили благодарение на огромно количество късмет – но те са буквално единици.
Ето например Вин Дизел. Официалната му биография обяснява как за 3 дни направил кратък автобиографичен филм, който бил показан на фестивала в Кан, където бил видян от Спилбърг и последвала покана за снимки в „Спасяването на редник Райън”. Моля? Youtube е пълен със стотици хиляди кратки автобиографични филмчета. Колко от тях са стигнали до Кан?
Но ако добавите към уравнението Ървинг Винсент – театрален режисьор и преподавател по актьорско майсторство в продължение на 30 години и по съвместителство втори баща на Вин Дизел... то картинката изведнъж се променя.
Или друг пример – Антонио Бандерас. На 19 години той играе в малък „екпериментален” театър в Испания, където изведнъж е забелязан от световно известен режисьор... Ако го прехвърлим това на българска почва ще се получи приблизително следното – Франсис Фред Копола идва в България и посещава представлението в Подуенското читалище, където ококорва очи, забелязвайки невероятния талант на 19 годишен аматьор... Ако вярвате на това елате да ви продам Айфеловата кула.
Но нещата се завъртат на 180 градуса като разберете, че световно известния режисьор, открил Антонио Бандерас, е Педро Алмодовар – който освен като режисьор е световно известен и като гей... и че Бандерас започва филмовата си кариера именно в ролята на сладуран с нестандартна сексуална ориентация.
При жените положението е съвсем същото – жени/дъщери/племенници на известни имена от бизнеса или големи табели с надпис „Секс”. Само си припомнете на колко звезди сериозната кариера започва от Плейбой и как Хю Хефнър се чувства задължен лично да проверява качеството на старлетките.
Или казано по друг начин – ако пробиеш, имаш талант и малко късмет, ще станеш звезда. Но ако не уцелиш вярната вратичка към бизнеса, ще останеш да си пееш в банята, независимо колко си талантлив. И вратичката, на която пише „реалити шоу”, рядко води до нужното място.
