Пиша тези редове не от симпатия или омраза към лицата, участващи в сагата с ЦСКА, нито пък за да си спечеля симпатиите или омразата на част от феновете на най-великия отбор в България, чиито футболни успехи не са тайна за никого. Пиша ги защото вярвам, че истината дори и тази, която може да не ни харесва, трябва да се знае.
Пиша ги и като фен на футбола, прекарал славни моменти на стадиона с любимия си отбор.
Да разгледаме фактите.
Софийски градски съд, в производство по обявяване на ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ ЦСКА (ЕИК 130212106) в несъстоятелност, взема решение №1581 от 02.10.2015 г. За начална дата на несъстоятелността / свръхзадлъжнялостта на ПФК ЦСКА съдът приема 31.12.2014 г.
Клубът е изваден от А група и играе във В. Това е съставът, който въпреки наложените санкции, без да катротекира нови играчи, печели по безапелативен начин Купата на България.
Междувременно на сцената излизат нови (или позабравени стари) играчи. Сред тях са Гриша Ганчев, Юлиан Инджов, Христо Стоичков и др. През май тази година Ганчев, Инджов и Стоичков придобиват ФК Чавдар Етрополе (ЕИК 200269839), който играе в А окръжна футболна група. Отборът е преименуван на ЦСКА - 1948.
Литекс, отборът на Гриша Ганчев от Ловеч, е изваден от А професионална група след много спорно събитие и още по-спорно решение. ЦСКА - 1948 придобива Литекс и сменя името му на ЦСКА - София (ЕИК 110501548). Част от играчите на ПФК ЦСКА подписват договор с ЦСКА - София, който си остава подконтролен на Гриша Ганчев. Като играчи на отбор от В група, играчите на ПФК ЦСКА не са обвързани или задължени с клуба си и могат да го напуснат безпроблемно.
През всичкото това време ПФК ЦСКА, макар и в несъстоятелност, все още съществува. Това е отборът (дружеството) спечелил Купата на България и заслужил симпатиите на феновете със сърцатата си игра и низ от победи във В група. Това е отборът, който се бори да оцелее, след очевидно съсипващото и ограбващото го управление и явно безотговорни към славата на клуба поредица от собственици.
Междувременно, игрите с новите ЦСКА-та – ЦСКА - 1948 и ЦСКА - София (съответно Чавдар Етрополе и Литекс Ловеч) няма да са успешни, ако Гриша Ганчев и всички останали в схемата не сложат ръка върху марката (името и емблемата) и базата на ПФК ЦСКА.
Марката – емблемата и името ЦСКА е втората (не по важност) спъпка по подмяната на ПФК ЦСКА, която Ганчев и компания трябва да направят. Макар и в несъстоятелност, след няколко неуспешни опита на НАП да продаде марката, тя все още е притежание на ПФК ЦСКА – автентичният наследник на великия отбор победил и детронирал действащи европейски шампиони в най-славните си години.
Базата – стадион Българска армия или накратко Армията е във владение на ПФК ЦСКА по силата на договор между акционерното дружество и Министерството на младежта и спорта. Договорът е от 28 март 2012 и е за срок от 20 години.
При тези условия, ЦСКА - Етрополе и ЦСКА - Ловеч нямат право да играят на Армията и да ползват емблемата на ПФК ЦСКА.
И тук е най-голямата драма на Ганчев и компания – ако другият нов (позабравен стар) играч се намеси не само на думи, но и на дела – Васил Божков. Ако той наистина предложи оздравителен план на ПФК ЦСКА за липсващите (около) 23 милиона лева и успее да включи ЦСКА в Б група, където клубът следва да играе. Трудностите пред Божков при този засега хипотетичен сценарий също не са малко заради наказанията на клуба, наложени от УЕФА.
Пиша тези редове защото смятам, както казах в началото, че истината трябва да се знае. А тя е, че ЦСКА - 1948 (Чавдар Етрополе) и ЦСКА - София (Литекс - Ловеч) нямат нищо общо с автентичния ПФК ЦСКА, изгонен от А група, победител във В югозападна група и спечелил бляскаво Купата на България.
Този ЦСКА – ПФК ЦСКА трябва да играе за Суперкупата с отбора на Лудогорец, а не ЦСКА - Етрополе или ЦСКА - Ловеч.
За съжаление, ако феновете припознаят новия ЦСКА Етрополе-Ловеч на Ганчев и Стоичков и автентичният ПФК ЦСКА бъде закрит, това ще е краят на славната футболна история на ЦСКА. Двойниците му, както и да бъдат кръстени, няма да са онзи ЦСКА, побеждавал великите футболни колоси на стара Европа. Няма да е отборът, достигал два пъти до полуфиналите на КЕШ и един път до полуфинал на турнира на носителите на национални купи (КНК).
Името може да е сходно – ЦСКА (София, Микре, Етрополе, Ловеч или каквото и да е), но няма да е същият исторически отбор. Феновете (част от тях или всички) на червената легенда може да го припознаят, но днес това са просто различни отбори.
Различни от автентичния Професионален футболен клуб ЦСКА.
