В България за април е отчетена безработица от 12.6% спрямо 12.5% през март, сочат данните, поместени на сайта на Евростат. Равнището на безработицата в еврозоната през април е достигнало нов рекорден максимум - 11% от икономически активното население, колкото е било и през март след преразглеждане на данните.
Според изчисленията на Евростат, 17.4 милиона души във валутния съюз са били без работа през април, което е със 110 000 повече от предходния месец. Равнище от 11% не е отчитано от създаването на еврозоната, но това ниво не изненадва анализаторите, които очакваха такава цифра за април, като се има предвид задълбочаването на кризата. Вече за 12-и пореден месец безработицата в еврзоната достига, или превишава прага от 10%. За една година 1,79 млн. души са изгубили работата си в еврозоната. В целия ЕС безработицата се е повишила през април до 10.3% спрямо 10.2% през предходния месец. Това е рекордно равнище за евросъюза, отбелязва "Франс прес". Сред страните членки на ЕС най-ниска безработица за април се наблюдава в Австрия (3.9%), Люксембург и Холандия (5.2%) и Германия (5.4%), отбелязва Евростат. В Испания показателят остава най-висок в Европа. Мадрид е отчел скок на безработицата до 24,3% през април. В Гърция равнището на безработицата е било 21.7%, според последните налични данни от февруари.
И ако отново трябва да се съизмерим с останалите държави-членки на ЕС, каквито сме и ние, трябва да отбележим още един потресаващ факт. Достатъчно е човек само да се разходи около бюрата по труда, с много малки изключения и ще бъде наистина потресен от обстановката около и вътре в тях. Занемарено до мизерия е околно пространство, което потиска безработния още преди да е пристъпил към регистрацията си. Вътре първите впечатления са от изморени, изтощени и отегчени от изнемога служители, които са срамно ниско заплатени. Само за сравнение, един старши експерт с ранг поне ІІІ получава заплата до 230 евро на месец, което е таванът, без никакви добавки, ДМС /допълнително материално стимулиране/ и каквито и да било други финансови поощрения. Това е реалността, въпреки, че много хора не я възприемат, защото просто не познават системата.
Опашките пред бюрата по труда са нещо толкова соц.-сюрреалистично, че са направо реалистични в днешния именно ден! Хората чакат с часове за регистрация, ежемесечни подписи за поддържане на регистрацията си и подписи при трудовите си посредници. От своя страна самите трудови посредници отговарят за стотици безработни и не смогват да си подредят персоналните досиета, камо ли да успяват да търсят работа на безработните. За това обаче не са виновни служителите в бюрата по труда, а цялостната организация на системата за действие на тези бюра. Неотдавна агенцията по заетостта имаше намерение да прави ново райониране, но не това е единственият и необходим начин за реформа.
Един трудов посредник в Холандия, например, отговаря за не повече от 100 безработни. Така той може дори да ги познава и реално да им бъде от полза. Един трудов посредник в България отговаря за 500-800, а не рядко и за 1000 безработни. Възниква въпросът, как трудовият посредник може да се грижи за толкова много хора и как може да бъде ефективен той в своята ежедневна дейност? Освен това служителите се товарят с куп несвойствени задължения, като да отговарят за проекти с европейско финансиране, където се води безумна до умопомрачение и излишна но неузнаваемост бумащина, която в крайна сметка не е в полза нито на безработните, нито на самите служители, които се оказва, че дори са работили напразно. Държавните служители обаче нямат право на официален протест, нямат право дори по договор, да изнасят информация, за условията им на труд. Възниква и въпросът, това не е ли тоталитаризъм, зле прикрит от един перфиден Кодекс на труда и защитен от куп закони, нормативи и поднормативни актове, касаещи конкретиката на работа на държавните служители в България?
На основата на изнесените данни, стигаме до логичния извод, че неофициалната безработица при младите хора до 29 г. по всяка вероятност надвишава 30%, и същата за страната е твърде вероятно да наближава 20%, както е и в други европейски страни, намиращи се близо до нашия икономически калибър. За това обаче отговорност има държавата, а не нейните служители в бюрата по труда, които са хора пред нервни сривове, не защото са неуравновесени, а просто защото са изморени.
