Често цитирам румънския генерал от Секуритате Ион Михай Пачепа. Той е висш комунистически функционер, който категорично обвинява съветските тайни служби, в частност КГБ – за създаването на ислямисткия тероризъм във вида и с методите, които познаваме днес. В две свои статии – “Арафат, какъвто го познавах” (Уолстрийт Джърнъл, 2002 г.) и “Човекът на КГБ” (Уолстрийт Джърнъл, 2003 г.), висшият офицер от румънската тайна комунистическа полиция описва това по следния начин:
“През 1972 г. Кремъл създаде “Социалистическото разделение на труда” за да подкрепя международния тероризъм. Основните клиенти на този нов пазар за Румъния бяха Либия и ООП…
Преди да емигрирам от Румъния за Америка, напускайки поста си като шеф на румънското разузнаване, през 70-те бях отговорен да давам на Арафат около 200,000 изпрани долара в брой, ежемесечно. Също така всяка седмица изпращах по два карго самолета с униформи и припаси. Другите държави от съветския блок правиха горе-долу същото. Тероризмът беше много изгоден за Арафат.
“Аз изобретих похищенията [на пътнически самолети]!” – хвалеше се Арафат, когато го видях в неговата щаб квартира на ООП в Бейрут в самото начало на 70-те. Той махна към малките червени флагчета по картата на света, на която Израел беше обозначен като Палестина. “Ето ги, това са всичките!” – каза ми гордо той. Съмнителната слава на изобретяването на похищенията на самолети всъщност принадлежи на КГБ, които първи похитиха самолет на САЩ за комунистическа Куба през 60-те. Иновацията на Арафат бяха самоубийствените взривове – терористичната концепция, която щеше да разцъфне изцяло на 11 септември…”
Подобна е и ролята на СССР и намесата му в България. По темата за съучастието на Работническо-селската червена армия (РККА) и СССР при налагането на комунистическия режим в България съм писал нееднократно. Накратко, доста преди преврата на 9 септември, СССР, Военното разузнаване на РККА, Народният комисариат по вътрешните работи НКВД (по-късно МВР и КГБ) и Коминтернът подготвят и осъществяват в България диверсионни акции още от 20-те години на миналия век.
Специализирани групи, създавани със съдействието на Съветския съюз, се занимават с “активно разузнаване”. Такъв е случаят с най-известния у нас, а и един от най-големите терористични актове в света – атентатът в църквата “Света Неделя” – организиран от военизираното крило на комунистите, с благословията и съдействието на СССР и Коминтерна.
Комунистическите ударни групи провеждат терористични атентати години по-рано, преди масовото убийство в “Света Неделя”. Сред по-известните случаи са бомбените взривове в кино “Одеон” на 3 март 1920 г. и взривът сред ученици на манифестация на 24 май 1921 г. И двата случая се свързват с комунистически функционери. При този от 1921г. гневната тълпа напада комунистическите клубове в София, както е разказано в книгата на Ангел Николов “Призраци в къщата”. Атентатът в кино “Одеон” се случва по време на беседата на руски писател-публицист на тема “Стара и нова Русия”. Авторът се счита за политически противник на родните болшевики и комунисти, които се обявяват срещу приемането на белоемигранти от Съветска Русия по това време. По щастливо стечение на обстоятелствата – срещата започва със закъснение и залата е полупразна, загиват само петима души.
По време на атентата от 24 май 1921 г. БКП вече се е присъединила към Комунистическия интернационал. Бомбата, хвърлена сред ученици, отнема един живот. Нападението също се свързва с комунистите, а разгневената тълпа опожарява и разрушава новостроящия се тогава Народен дом на Лъвов мост, в който се е помещавала централата на комунистите.
Действията на БКП до 09 септември 1944 г. са класически терроризъм и включват диверсии, убийства и атентати. През 1944 г., с помощта на СССР, в условията на съветска окупация и след като Сталин и официална Москва са допринесли съществено за това България да е от страната на губещите след Втората световна война, комунистите завземат властта.
В България започва масов червен терор в първите дни след 9 септември. Извозвани всяка нощ в камиони, избитите са десетки хиляди. Генерал Мирчо Спасов, един от преките участници в тези събития, описва времената като “славни, но и жестоки” (в интервю за журналиста Н. Мандаджиев).
В периода 1945-1958 г. в България се води масова въоръжена съпротива срещу комунистическата диктатура и съветизацията на страната – това е т.нар. Горянско движение. То също е смазано и удавено в кръв. С края на горянската съпротива комунистическият режим окончателно побеждава в България.
През 1954, в знак на благодарност, българските комунисти издигат Паметника на Съветската армия, която те наричат „освободителка“, в противоречие с всички исторически факти. Според замисъла на комунистите паметникът “не е като паметниците в Берлин или другаде”. Той е замислен като символ на българо-съветската дружба и “не е гробница” (цитирам стенограмите на Комисията за паметника към Комитета за култура, изкуства и наука). Въпросният градеж е просто пропаганден инструмент, който не отговаря на историческата истина и фактически няма никаква стойност. Спорни са и естетическите му качества, а най-спорен е символът на върха на постамента – съветският войник, вдигнал над главата си ръка, държаща автомат.
Паметникът на Съветската армия не е паметник на армия-освободителка, каквато Съветската армия се явява за някои страни в Европа. Той е символ на дългогодишна терористична и подривна дейност, символ на диверсия и дестабилизация, символ на военна агресия, завършили с установяване на мракобесен, нехуманен режим, отговорен за масови убийства и репресии над цялото ни общество.
Затова и вдигнатата ръка с Шпагина* е интересна. Освен символ на победа, този жест се ползва и днес от много терористични организации по света. Ползван е от националистически организации, като въоръжената групировка на баските сепаратисти Е.Т.А. или въоръжените ирландски националисти от И.Р.А. Двете организации, без да оценяваме идеите, мотивите или целите им, ползват терористични методи в своята дейност. Автоматичното огнестрелно оръжие, вдигнато над главите, е неразделен елемент от пропагандата им.
Автоматът, заедно с юмрука, вдигнат над главата или предупредително размаханият показалец, са неразделна част и от символиката и на радикалния ислямистки тероризъм. Знамето на признатия от ЕС за терористична организация Фронт за освобождение на Палестина ползва автомата като свой символ, а бойците от тази организация често са снимани с високо вдигнат над главата Калашников.
„Хизбула“, която извърши терористичен акт на територията на България с жертви, включително и един български гражданин, или военното ѝ крило, признати от много държави в света, в т.ч. и от ЕС, за терористични организации, също ползват в символиката и знамето си ръка, вдигнала високо във въздуха автомат.
И, разбира се, няма как да не споменем и ДАЕШ, или т.нар. Ислямска държава. Отново, освен черния флаг, юмрука и предупредително размахания показалец като символ на верността пред Бога, ръката, вдигаща високо над главата автомат, е неразделна част от пропагандната символика на всепризнатата терористична организация.
Връщайки се в България и поглеждайки към тази конструкция, забелязваме в центъра на София да стои такъв именно символ – на терористична, подривна и противодържавна дейност. Паметникът на Съветската армия не може да бъде определен като мемориал на освобождението. Съветската армия нахлува, окупира страната ни, подпомага и завършва процеса на завземане на властта в страната от една организация, която десетилетия преди преврата е ползвала безжалостни терористични методи, домогвайки се до нея. Не случайно българските комунисти издигат този градеж като пропаганден символ на своята благодарност и признателност към тези – СССР и Съветската армия – които са ги подкрепяли, снабдявали с провизии и подпомагали в тяхната терористична дейност, описана съвсем общо в този текст.
Високо вдигнатата ръка с автомата от Паметника на съветската армия не е символ на победата в смисъла, в който той би могъл да бъде в други страни по света след края на Втората световна война.
Той е символ на победата на тероризма над независима България.
---
*Шпагин – автоматичен картечен пистолет, разработен в началото на Втората световна война от Георги С. Шпагин.
