Краят на 1993-та година. В България управлява правителството на Любен Беров- поне формално. Тогава министър на науката и образованието е Марко Тодоров. Той е агент на бившата Държавна сигурност, вербуван от Първо главно управление през 1981 година, като секретен сътрудник под псевдонима „Базов“. Време е ликвидирането на българското образование по времето на Прехода да продължи.
Става въпрос за един скандал, в който е намесен Марко Тодоров и цялото българско правителство - Проект на образованието на Световната банка (САЩ) под формата на един специфичен Меморандум, изготвен в периода 31 октомври – 16 ноември 1993 година. Ръководител на мисията на Банката е Антъни Уилър, икономист. Посредством проекта се дават указания какво трябва да бъде българското образование и как то трябва да отговаря на критерии, удовлетворителни и приемливи за Банката.
Части от въпросния проект на Банката са публикувани в седмичника на Съюза на българските писатели, вестник „Български писател“, бр. 4, 7 юни 1994 г. Оттам можем да прочетем доста интересни неща. Из Приложение № 4 от Проекта: „Условие за преговорите ще бъде Министерският съвет да издаде постановление, удовлетворяващо Банката, за създаване на фондове за висшето образование и изследователската дейност. Също така по време на преговорите от правителството ще бъде поискано да даде уверения, че критериите, насоките и процедурите за отпускане на средства от фондовете ще бъдат тези на Банката.“ И още Из Приложение № 3: „Нови учебници ще бъдат подбрани от предложените от издателите чрез конкурс, приемлив за Банката.“ „Тази система на селекция ще бъде широко рекламирана и открита за всички български издатели - частни и държавни, като ще обезпечи оценката на всички предложения в процедурата, приемлива за Банката.“ Из Приложение № 5: „Техническата помощ ще се селекционира в съответствие с принципите и процедурите, приемливи за Банката.“ „Годишните ревизии ще бъдат приемани от независим ревизор, удовлетворително за Банката.“ Коментарът е излишен - всичко, което ще се случва в нашето образование според този Проект, ще трябва да е „приемливо“ или „удовлетворително“ за Банката.
Срещу този Меморандум надига глас част от нашата интелигенция и по-конкретно големият български писател Николай Хайтов. Той дава едно скандално интервю за в. „168 часа“, брой 9 – 27 февруари – 5 март 1995 г. Цитирам част от неговите думи: „Схемата на отношенията ни със Световната банка относно образованието е горе-долу следната: общият размер на проекта е равен на 99 млн. долара. Банката ще покрие в размер на 65 млн., а българското правителство ще финансира останалите 34 млн., като размерът на проекта е изчислен при обменен курс на долара 28 лв., а при оценката на проектните разходи се е приемало, че митата и данъците ще възлизат на около 10%. Във финансовата част има и едно изрично условие на кредитора: Световната банка предоставя единствено необходимата чужда валута по проекта и не предвижда ресурси за образователни инвестиции. Какво означава това? Делът на Световната банка от 65 млн. се връща изцяло на Запад под формата на разходи за чуждестранни консултантски услуги, заплащане на работни групи от чужденци, на специалисти чужденци, задгранични „учебни“ пътувания, вносно обзавеждане и материали, западна интелектуална собственост и т.н. Капиталните разходи за инвестиции в образованието са си оставени изцяло на Министерския съвет с циничното пожелание да си ги осигурим с икономии, след като самият проект ни вкарва в огромни, напълно излишни разходи.
Какво получаваме срещу това? Напълно ликвидиран национален суверенитет в сферата на образованието: постановленията на Министерския съвет трябва да бъдат „удовлетворителни за банката“, назначаването на проектния управленски персонал „ще бъде предмет на съгласуване с банката“, нещо повече — ще „включва“ чуждестранни членове и консултанти, за новите учебници ще има „конкурс, приемлив за банката“, „критериите, насоките и процедурите за отпускане на средства“ от фондовете за висшето образование и изследователската дейност „ще бъдат тези на банката“ и т.н., и т.н.
За да се постави обаче образованието под надзор, както е казано в меморандума, необходимо е това да стане по законодателен път. И ето, въпросният законопроект е вече на конвейера в Народното събрание.“
От думите на Хайтов разбираме, че има разработен законопроект, който е съобразен с изискванията на Световната Банка! Тоест, проектът й в действителност е задействан на наша територия. Можем да намерим извадки от законопроекта във вестник „Аз Буки“, брой 45, 9-15 ноември 1994 г. Той е изцяло удовлетворителен и приемлив за Банката. Освен, че в него са спазени всички критерии и посочени всички изисквания на американските ни приятели, там можем да прочетем и разпоредби като тази: „Чл. 16. Държаните изисквания създават условия за: 1. изграждане на свободна, морална и инициативна личност, уважаваща законите, правата на другите, тяхната култура, език и религия.“ Това ли е най-важното нещо, на което трябва да ни научи българското образование? Ами уважението към националното? Въобще думички като „национален“, „национално“ и т.н. съвсем закономерно са забравени в законопроекта.
Ако пък ви интересува кой и кога е започнал преговори с мисията на Световната банка, нека видим част от стенограмата от триста четиридесет и осмото заседание на Народното събрание от петък, 18 март, 1994 година. Думата има министър Марко Тодоров, като той отговаря на въпросното питане, зададено от народния представител Станка Величкова. Марко Тодоров казва, цитирам: „Преговорите със Световната Банка започнаха по време на министър Иван Костов (1991 г.), който от името на правителството е подписал споразумението за техническия заем.“ Безспорно е, че тук става въпрос за бившия финансов министър и бъдещ министър-председател на България Иван Костов.
Нека завършим с друго изказване на Николай Хайтов от горепосоченото интервю: „Не случайно Световната банка се подвизава главно в т.нар. Трети свят, в недоразвитите страни на Африка, Азия и Латинска Америка… Един просветен народ мъчно изтърпява каквито и да са видове принуди, ето защо основно положение в проекта е образованието — средно и висше — да се заплаша, и то скъпо. Нещо, което не е било никога досега в историята на България! Записано е черно на бяло в законопроекта. А преди да е написано там — може да го прочетете като изискване на Световната банка.“
Констатациите на големия български писател са повече от красноречиви - външната намеса и вътрешните предателства продължават постепенно да ликвидират българското образование по време на Прехода. И този процес не спира дотук. Повече – в следващата част от разследването.
