Емо Чолаков стряска целия български народ в летните жеги, че всеки идващ уикенд ще е най-горещият и най-страшният, който планетата Земя някога е преживявала. И съответно всички, пребиваващи в столицата, се изнасят някъде, където ще е по-прохладно. А най-близкото място за прохлада на софиянци е Витоша.
Помня, че само преди 10 години, малко и едни и същи хора посещаваха близката планина. Тогава бях все още дете, но помня, че Витоша дори и през уикендите беше полупразна и по пътеките й се разминавахме само с добре възпитани и съвестни туристи, обичащи и пазещи природата, повечето от тях над 50 годишни, които винаги поздравяваха с „добър ден” хората, с които се разминаваха. За тяхно съжаление „рекламата” на Витоша в прогнозите за времето подсети урбанизираните софиянци, че Витоша не е само Копитото. През последните години реки от коли, чийто брой се увеличава с всяка изминала година, се стичат нагоре и надолу по витошките пътища. И за съжаление голяма част от тези нови туристи нямат културата за туризъм и превръщат белите дробове на София в междублоковото пространство в квартала, който местообитават.
Уплашените от жегата посетители обискират заведенията по хижите и сенките покрай поляните, където се наместват след като паркират колата си. Автомобилите си често паркират и на самата поляна, откъдето надуват чалга или хард рок, без да се усещат или без да им дреме изобщо, че може би на поляната има някои романтични посетители, които предпочитат да слушат шума на вятъра, минаващ през тънките иглови клонки на 100-годишните боровете, вместо люлинския топ 100. Понеже не са свикнали да се радват на спокойствието на природата без да консумират, след като постелят одеалата, изпращат децата си за бира до най-близката хижа, а през това време те палят огъня, на 5 метра от столетния бор, на който е закована табела - „Не палете огън!”, без да се замислят, че всеки пожар унищожава множество редки животни и растения. Или, че някой друг на поляната иска да диша чист планински въздух, а не пушек. Много от тези посетители палят огън без дори да си препичат кюфтенца. Палят го просто защото са гледали някой американски филм, в който героите са стоели на плаж или насред пустинята около огън. Мислят си, че би било много престижно, ако и те направят това.
Докато музиката дъни, а пушекът дими, те хапват сръбска скара, пийват, смеят се високо и демонично, карат се на децата си така, че цялата поляна, че дори и някои мечки и вълци в гората разбират какъв екшън или направо филм на ужасите е, когато имаш палово дете. Невъзпитаните туристи създават боклук, който при вида на препълнените вече кошчета, решават да разхвърлят около кошчето или направо да го оставят насред поляната, вместо да си го вземат обратно в града със себе си.
Неотдавна имах участта да отида в местността „Дендрариума“. Беше неделя, към 18-19ч., когато народът вече се беше върнал в града. Това е едно от най-атрактивните места за начинаещите туристи, може би поради наличието на изкуственото езеро и голямото място за пикник около него, а едва ли защото всъщност той е ботаническа градина за дървета, пригодена дори и за незрящи. Около кофите имаше пликове с отпадъци, но и направо изхвърлен боклук не само до тях, а и из цялото място за пикник. Имаше безразборно изхвърлени или просто оставени панички, чашки, вилички и лъжички за еднократна употреба, бирени шишета, пластмасови бутилки от газирани напитки... Всичко, което можете да се сетите. Фасовете бяха едва забележими насред това сметище. Те не просто бяха изхвърлили шишенца и опаковки от разни манджи, а сякаш са ги били произвели, за да ги изхърлят. Нима тези хора могат да се нарекат туристи? НЕ! Те са просто едни ядящи на поляните консуматори, на които им липсват първите седем години и едва ли някога ще се променят.
Телевизията ги призовава да ходят на Витоша. Тя призовава и „улавите” да отидат и да им изчистят боклука, който са направили другите, наследниците на бай Ганьо. Според шопския кодекс, „законът е тесна врата у широко поле и само улавите минуват през него”. След като тези хора не събират собствения си боклук, мислите ли, че ще излязат да го съберат, когато им се каже „Да изчистим България за един ден!”, освен ако не искат да се покажат колко са „съвестни” пред съседите си, събирайки найлоновите пликчета около входа на блока?
Това не са туристите на Щастливеца Алеко! Това са „туристите” на неговата пълна противоположност, бай Ганьо, с пликове с пиене и ядьенье, вместо с дисагите; С маркови анцузи и маратонки, вместо с пояс и потури. Така е. Временената са различни, но манталитетът на тези хора си остава същият. За щастие, повечето от тези туристи не ходят по пътеките в гората, защото не намират смисъл в това да се потят напразно и не успяват да ги осеят със своите отпадъци. Понякога се случва на пътеките да се срещне група от хора, които, гледайки като марсианци, безмълвно и стреснато подминават поздравяващите ги с „добър ден” туристи. Но това са инцидентни случаи. Някои дами пък отиват на Витоша облечени така, както ходят и по „Витошка” – с кожена къса пола, тъмни очила и високи токчета. И при вида на стръмната пътека, панически се пренасочват към най-близката скара-бира.
Друго, което забелязвам е, че чешмичките с планиската вода, които само преди 2-3 години се течаха съвсем спокойно, мистериозно спряха да текат, а до тях някое бирено шкембе продава напитки на преркасни цени. Търговците, които са взели концесиите на хижите и дори цъфтят все по-често насред поляните, продават минералната вода на цена поне два пъти по-висока, отколкото в София. Съжалявам, но това е прекалено! И без това туристите, които отиват на планина само за да се наядат са предостатъчно, ще се увеличават все повече, освен ако водещите на прогнозата зе времето не спрат да ги приканват да ходят там. А истинските туристи винаги си носят вода със себе си. Много от тях обичаха, след като са изпили шишенцето си с вода, да си го напълнят с планинска вода и да си го донесат в София, където и да я изпият, припомняйки си приятния спомен от планината. Но уви, Ганьо Балкански вече им отне това удоволствие. Ако не с умисъл, за да върви търговията, тогава защо вече не текат чешмичките на входа на Дендрариума и пред хижа „Момина скала”? А преди само десет години, когато „Витошка” беше за търговия, а Витоша за туризъм, хижите предлагаха само чай, боб и банички, чешмичките си течаха, макар и слабо. Планината беше за туризъм. Освен това, мисля, че някои хижари трябва да осъзнаят, че хижите не са дискотеки, за да привличат клиенти с дънеща басова музика. Поне да пускаха планинарска музика, каквато пускаха хижарите само преди около 10 години, че дори посетителите сами си свириха и си пееха.
Витоша все още има няколко спокойни местности, дори и през уикендите, които урбанизираните консуматори, от породата на героя на Алеко с дисагите, живеещи като по телевизията, мислещи като по телевизията и правещи каквото им каже телевизията, още не са открили. И за да не предизвикам нашествието им, включващо боклуци, крясъци, силна музика и много пушек и по тези „потайни“ места, няма да кажа кои са тези кътчета, защото и без това рано или късно сами ще ги открият и съсипят.
Емо, призовавай ги да бягат на шопинг в моловете през уикендите, защото моловете имат добри климатични системи. И там има ядене и пиене, и там може да се спасят от горещото време. За тях са направени. Но за добро, не споменавай повече думичката „Витоша”! Каквито и санкции да им се налагат за изхвърлен боклук, нищо не може да спре разрушителната мощ на тези хора.
