Клетото ни българско образование продължава да изживява изключително тежки дни. Особено сега, когато негов министър вече е жената с много скандална биография, разбира се, удобно позабравена у нас (прочети статията ми „Комунистически антикомунизъм“). Нищо обаче не е случайно. В поредица от няколко статии аз ще ви докажа, че ликвидирането на националното ни образование по време на Прехода е внимателно замислен и осъществен процес, иницииран от външни влияния и подпомогнат в голяма степен от редица национални предатели.
Всичко започва с известния план „Ран-Ът“. Около него гравитират много конспиративни теории. Но, както се казва, няма конспиративни теории, а конспиративни практики. „Ран-Ът“ представлява план за преход към пазарна икономика, изготвен в рамките на шест месеца от Националната търговска камара на САЩ , забележете, по молба на последното правителство на Народна република България (в лицето на Андрей Луканов) и поръчан през март 1990г. В основата на „Ран-Ът“ са Ричард Ран, тогава главен икономист на Националната търговска камара на САЩ и Роналд Ът, тогава вицепрезидент на Националната търговска камара. Въпреки че тази своеобразна национална стратегия съдържа основно съвети и препоръки за прехода към пазарна икономика, има специална глава (глава 15), носеща името „Образователна реформа“.
В нея стриктно и ясно е предначертан пътя на българското образование, посредством препоръчителни практики и тенденции, които трябва да бъдат наложени в него. Възниква въпрос: доколко този план е имал задължително юридическо действие за правителствата на държавата ни и съответно доколко той се е спазвал? Състоянието ни в момента показва, че нашите политици по време на Прехода внимателно са следвали препоръките от плана. Именно затова днес сме се превърнали в периферия със затихващи функции.
В резюмето на главата „Образователна реформа“, написано от Джордж Вридвелд, четем: „Във всички по-големи български университети трябва да се създаде икономически факултет, да се разшири международното сътрудничество и по-специално сътрудничеството със западните университети.“ И още: „Тъй като икономическата култура сред обществото като цяло е на ниско равнище, необходимо е да се разгърне широкообхватна икономическа учебна програма. Особено важно е тази програма да се внедри в основното и средното образование“. Ето какво се казва за бъдещите стопански ръководители на страната ни: „На България обаче не достигат стопански ръководители, които да отговорят на изискванията на световните конкурентни пазари. Тези ръководители трябва да могат да вземат решения самостоятелно и да разбират проблемите на пазарите, финансите, изграждането и управлението на кадрите, както и проблемите на себестойността. За тази цел е уместно на голям брой перспективни ръководители да се предложат курсове по основи на пазарната икономика, по стопанска практика и делови умения на ръководителя.“
По-нататък посочените основни тези се доразвиват в подробности, като постоянно се акцентира върху икономическия ефект на образованието, потребностите за управленско обучение, реформите в образованието, въвеждането на изучаването на икономика в основните и средните училища и прочие. Никъде и нищо не се споменава за това, че образованието ни трябва да има национален характер или пък, че учениците и студентите трябва да получават, освен всичко, добра хуманитарна подготовка и богата обща култура в съответните учебни заведения. Те трябва, според „Ран-Ът“, да се образоват, за да бъдат превърнати от системата в едни роботизирани двуноги, без способност да мислят и да са недоволни, които да отговарят максимално добре на нуждите на пазара и въобще на пазарната икономика. Това е един процес на роботизиране и промиване на мозъци, който ще бъде продължен от онези центрове на сила, които в действителност извършиха и продължават да осъществяват „Прехода“ в бившите социалистически страни.
Но за това в следващите статии.
