Кефя се на хората, които протестират против убиването на животни, макар и да обичам да си похапвам луканка и шкембе.
Живеем във време, в което учените усилено работят за създаването на изкуствени тъкани и органи. Вероятно е въпрос на години хирурзите да започнат да имплантират такива сърца и бъбреци на място на увредените, за да не се налага на нуждаещите се пациенти да чакат дълго за трансплантация, като нерядко се случва и да не я дочакат.
Ами ако скоро стане възможно и месото в чинията ни да бъде изместено от изкуствено създадено такова, със същото на истинското месо качество, и спре да се налага убиването на животни, за да си набавяме всичките необходими за човешкия организъм вещества? Всъщност вече има фирми, които произвеждат алтернативни форми на месо и го продават, но аз имам предвид произвеждането на месо чрез отглеждане на стволови клетки, която технология на този етап все още е налична само в лабораториите.
С какви ли не врели-некипели е заето съзнанието на съвременния човек, но постиженията и целите на науката остават скрити за повечето. И хората, за съжаление, дори не допускат, че месото може да получи достойна алтернатива. Ето затова считам, че вместо спортна емисия, след централните новини трябва да има емисия за наука. Академиите да са като футблни отбори, а ние да следим отблизо тяхната дейност. Считам, че младежите и девойките, които печелят олимпиади по математика, химия и физика заслужават да бъдат субекти на национална гордост много повече, отколкото други хора, които убиват животни за кеф в Африка.
Ако я няма тази съпротива срещу яденето на месо сега, дали човечеството изобщо някога би помислило или предприело нещо в посока на това да не се убиват животни за нуждите на консуматорското общество?
Производството на месни продукти е индустрия. Също както и войната е индустрия. Кому е нужно да няма съпротива против нещо, което измъчва и убива - било то хора или животни? Нужно е единствено на тези, които печелят от смъртта.
Мен не ме интересува дали необходимите продукти за шкембе чорбата ми не са създадени изкуствено по технологията с отглеждане на стволови клетки. За мен е важно вкусовите ми рецептори да останат задоволени и да си набавя необходимите вещества. Ако не е нужна смъртта на някое живо същество, за да бъда съхранен аз или за да бъдат задоволени моите капризи, тогава защо това трябва да продължава да се случва?
Имам само едно кожено яке, което обличам от дъжд на вятър, но не мисля, че без него бих останал на студено през зимата. Нито пък, че гащите ще ми паднат насред "Витошка", ако коланът ми не е от естествена кожа. Или пък, че килимът под стъклената масичка в хола няма да пасне на интериора, ако не е от мечка.
Едва ли някой би убил домашния си любимец, за да го опече в тавата си. С какво нашата котка превъзхожда прасето - от което си препипичаме пържолки, или пък магарето, от което си правим суджук? С абсолютно нищо. И магарето, и прасето души носят, също както и нашата котка. И те изпитват чувства, както и нашите любимци - любов, приятелска привързаност, страх, радост и тъга. Все чувства, присъщи и на нас, хората.
Ние превъзхождаме животните само по това, че притежаваме разум.
И именно тази наша привилегия пред всички други земни обитатели ни прави отговорни да се грижим за тях и за цялата Земя. Включително и да намерим решение на проблема, че разумната част от земляните експлоатира жестоко всички други видове земляни, като е превърнала убиването на животни в индустрия. Въпрос на еволюция е да преодолеем това.
