Въпрос на време е способните и предприемчиви българи да започнат да се завръщат обратно към своя корен. И завръщайки се тук, те ще превърнат страната си в това бижу, което, убеден съм, тя вече можеше да бъде, ако обстоятелствата бяха различни - ако така нареченият "преход" се беше състоял наистина и най-вече ако разумът, нормалността и човещината бяха по-почитани от посредствеността и дивашкия бабаитлък.
Подобно на много испанци, португалци, италианци, гърци и турци, които са се завръщали от по-проспериращите места преди 30-40 години, допринасяйки за прогреса на своята родина, и българите в чужбина ще сторят същото за своето бащино огнище - скоро или след известно време. Убеден съм.
Те ще осъществят същото, което представители на другите народи са сторили преди едва няколко десетилетия, изграждайки нови, прогресивни и демократични общества там, където никой не е вярвал, че е възможно да се сформират такива. Прилагайки тук друго възпитание и нови знания, опит, нрави и маниери - те ще превърнат България в далеч по-проспериращо, очарователно и свежо място.
Милиони са българите днес, които работят, живеят и учат извън страната. 2,5 милиона са работещите в чужбина, а 2,2 милиона са работещите в България. Точно тези българи практически са най-големите инвеститори у нас, тъй като годишно те изпращат на своите близки в България няколко милиарда евро - сума, която, за съжаление (или пък за щастие - зависи от гледната точка), надхвърля тази на преките чуждестранни инвестиции в страната ни.
Истината е, че ако благодарение на Брюскел вече имаме нови и ремонтирани пътища, училища, болници, паркове, музеи и други, то на българите в чужбина дължим почти всичко останало.
Докато ги чакаме да се завърнат, най-вероятно ще си изберем да ни управляват още няколко истински стабиляги, отговарящи на стандарта за балкански държавник. И ще им вярваме, че сме бедни, защото сме мързеливи.
Ще търкаляме бухалки по чисто новия асфалт, защото "тука е така" и насилието си е в реда на нещата.
Ще завържем и още някоя свинска опашка на бягащ от война човек.
Вместо да реформираме здравната система, така че да не се налага на хора да разчитат на благотворителността, за да се изцерят - ще тричаме и някое друго куче за здраве.
Вместо да реформираме и съдебната система - ще си я пренесем във Фейсбук, че там, както е известно, съдиите са най-компетентните и най-справедливите.
Ще ядем заря за Великден, а за Гергьовден - народни танци.
Ще повтаряме на децата си, че предците им са били роби поне няколко пъти месечно, за да не вземат случайно да се почувстват представители на горд, достоен и силен народ.
Ще им повтаряме лъжата, че държавата и народът ни са малки, безперспективни и зависими по презумпция, въпреки че това изобщо не е вярно.
Те вероятно ще знаят наизуст пасажи от "История славянобългарская", но няма дори и да са чували за българския писател и дисидент Георги Марков (който се изучава от гимназистите в Чехия, Полша и Унгария, но не и от тези в собствената му родина).
Ще паднем с едва десетина позиции още надолу в индекса на медийната свобода на "Репортери без граници", въпреки че можем и много повече.
Повече ще мразим, отколкото ще обичаме.
Ще наблюдаваме телевизионни сеири и ще се радваме на чуждото нещастие, докато просто преживяваме поредния безсмислен ден, заблуждавайки се, че всъщност живеем.
Но те ще си дойдат...
Който е против българите в чужбина, той е и против бъдещето на България. Защото тъкмо те са двигателят на нашето общество.
Който е против българите в чужбина, той е и против бъдещето на България. Защото тъкмо те са двигателят на нашето общество.
