Има неща, пред които човек остава безмълвен. Думите му са безполезни. Затова е по-добре да мълчи. Или, както в този случай, да използва възможно най-малко от тях.
Съвсем наскоро разбрахме, че Капитанът (за мен той винаги ще е Капитан) на националния отбор по футбол има намерение да се завърне към професионалния спорт. Оказва се, че през последните няколко месеца Стилиян е провеждал тайни тренировки с младежкия отбор на „Астън Вила“ и че към този момент почти си е върнал формата в която е бил преди да спре с футбола.
Припомням, че преди четири години, през май 2012 година, Стенли бе диагностициран с левкемия. Година по-късно той обяви, че слага край на професионалната си кариера. Днес, след дълги четири години, изпълнени с борба, Капитанът вече е напълно излекуван.
Да бъдеш на дъното, в небитието, е изключително страшно. Само хора, които са били там могат да го разберат. Там смъртта те гледа с очакване и те вика при себе си. Безбрежен мрак вледенява тялото и духа ти. Ти си сам. Да, до теб са близките ти хора. Те могат да ти казват кое е правилното решение и да ти сочат светлия път, но не могат да го извървят вместо теб. Ти, само и единствено ти можеш да го направиш. От теб зависи всичко – собственият ти живот, всички надежди, мечти, копнежи. Да се изправиш пред себе си и да победиш страха – за това се изисква мъжество, това се нарича смелост. Кураж. Воля. Самоконтрол и самодисциплина.
В едно интервю Капитанът споделя: "Трябваше да направя сам 20 крачки, за да ми позволят да се прибера обратно вкъщи. Отне ми цели 36 минути само и само за да се подпиша, че мога да ходя сам, и да ми позволят да се прибера.“ Сещайте се за тези думи винаги, когато сте на дъното и сте сами. Защото светлината е по-близо, отколкото очакваме.
Някои хора са родени, за да се борят. За да се превъзмогват и да побеждават проблемите си. Стилиян Петров е един тях – истински посланик на непримиримия дух, несломимата воля, нестихващата борба, безграничната вяра. Има неща, пред които човек остава безмълвен. Думите му са безполезни. Затова е по-добре да мълчи. Или, както в този случай, да използва възможно най-малко от тях. Защото това е Капитанът с лъвско сърце – Стилиян Петров.
