Точно толкова просто е...
Преди почти 3 години, след настаналото масово възмущение от назначаването на един млад олигарх за председател на ДАНС, силно се надявах, че обществото ни вече е осъзнало, че не трябва да гласува за ниско интелигентни и/или доказано нечестни хора, чиито единствени предимства пред болшинството са връзкарството, безконечната наглост и дребнавата хитрост.
Уви, не се получи...
Надявам се, че абсурдите с промените на изборния закон ще накарат обществото ни да осъзнае, че политици не би трябвало да се избират с по-голяма лекота, отколкото избираме зимните си обувки или чистачките за колата.
Сега, след тези крайно нелепи промени в изборния закон, отново у мен се появи пламъче надежда, че най-сетне ще си извлечем поуката, която не извлякохме в продължение на четвърт век демокрация.
Но този път – предвид ускореното темпо, с което ежедневно парламентът и правителството ни лишават от права - се опасявам, че ако пак не се получи, следващ шанс да го направим просто няма да имаме.
Предчувствам, че скоро ще си имаме български еквивалент на Ердоган, дето ще упражнява демокрацията вместо нас, за да не се затормозяваме ние с нея. Вече първите признаци на диктатура и потъпкване на основните ни конституционни права са налични.
Едва ли и турците са подозирали какво ще ги сполети само преди 10 години, когато югоизточната ни съседка произвеждаше модерни сериали, представящи Турция като една напълно нормална европейска страна, каквато, макар и да не беше, все още поне се стремеше да бъде. Но докато са гледали „Листопат“, нашите комшии постепенно са свикнали със зачестяването на абсурдите и при тях вече те са абсолютна норма.
Само преди 6 години Турция е била с 11 позиции по-добре от нас в този момент в индекса на медийната свобода на „Репортери без граници“. Днес вече е на 151. място от общо 180 държави.
Ако това всъщност е нашата цел – да си имаме някой бащица, който да дирижира всичко вместо нас - тогава да продължим да иронизираме нормалните хора и да си избираме връзкари и мошеници, дето всеки ден посягат на някое наше право.
Ако ли не - нека осъзнаем, че ние като суверен сме длъжни да избираме нормални и кадърни хора, които да взимат важните решения вместо нас.
Точно толкова просто е.
