„Сърбия избра ЕС“ – така западни медии коментират победата на управляващата партия на Александър Вучич, която спечели близо половината от гласовете на предсрочните парламентарни избори в Сърбия, проведени на 24 април 2016 г.
Но знаем ли кой в действителност е Александър Вучич - каква е неговата политическа история и как същият рязко променя своя светоглед и визията си за бъдещето на Сърбия преди години?
Можем ли да сме сигурни, че стъпките на правителството към ЕС не са само пясък, който то хвърля в очите на сръбския народ и Брюксел?
Ще се опитам да намеря отговор на тези въпроси в настоящия текст от две части, представяйки образа на избрания за втори път вчера сръбски премиер Александър Вучич.
Образът на Вучич
Вучич е всичко това, което представлява стереотипният образ за стабилния балкански мъж, на когото може да се има доверие. Той е висок, уверен е в себе си и рядко изразява емоции. За него се знае, че е бил луда глава като млад, както и това, че е бил част от едно от най-престъпните правителства в съвременната история на Сърбия. Но вече се представя като улегнал и разумен мъж на средна възраст, който е осъзнал своите грешки в миналото и иска да ги поправи.
Вучич е юрист по образование. Като студент снажният сръбски лидер е бурен футболен запалянко, неведнъж участвал в яростни стълкновения между агитки на различни футболни клубове – най-често хърватски и босненски такива. Това се случва в годините, когато Югославия се разпада не по мирен път и националистическото чувство се разпространява сякаш по въздуха.
Днес той е лидерът на Сърбия, който се обявява за членството на страната в ЕС, за запазването на отличните отношения с Русия и против присъединяването на страната към НАТО.
Начало на политическата кариера
През 1993 г. Вучич влиза в политиката като народен представител от Сръбската радикална партия. Тя представлява крайно дясна националистическа фракция, учредена от Войслав Шешел - уличен в участие във военните престъпления по време на войната в Босна и екстрадиран в Хага през 2003 г.
През март 2016 г. Войслав Шешел бива оправдан от Трибунала.
Министър на информацията по време на бомбардировките
В периода 1998-2000 г. социалистическата партия на Слободан Милошевич е в коалиция с националистическата на Шешел.
През 1998 г. Александър Вучич, издигнат от Сръбската радикална партия на Шешел, е назначен за министър на информацията в правителството на Мирко Мариянович, който е премиер на Сърбия от 1994 до 2000г. и е един от най-приближените на Слободан Милошевич в Сръбската социалистическа партия.
Докато е информационен министър, Вучич инициира налагането на глоби на журналисти, които критикуват правителството и забранява излъчването на чуждестранни телевизионни канали на територията на Сърбия.
По повод тези свои противоречащи с устоите на демокрацията деяния, през 2014 г. Вучич казва: „Не ме е срам да призная своите политически грешки“.
По същото време, когато Вучич е министър на информацията и Сърбия е бомбардирана от НАТО, тогавашното сръбско правителство поръчва убийството на журналиста Славко Чурувия. Чурувия бива убит на място на 11 април 1999 г. (Великден) от двама маскирани пред входа на кооперацията му в центъра на Белград, като полицейският му надзор е отменен точно 5 минути преди ликвидирането му. Като поръчител на убийството е сочена вдовицата на Слободан Милошевич. От 2006 г. насам сръбските власти я издирват.
Любопитен е фактът, че малко преди убийството на Чурувия, Вучич дава интервю на първа страница за таблоида „Аргумент“, в което казва, че ще потърси реванш от Чурувия за всичките - по думите му - лъжи, публикувани в неговия вестник „Дневни телеграф“.
Разследването на убийството на Чурувия се възобновява малко преди ерата „Вучич“ през 2013 г., когато премиер е Ивица Дачич, но според някои още тогава Вучич вече има силно задкулисно влияние.
Повече за това криминално разследване очаквайте във втората част на настоящия текст.
Подкрепата за Ратко Младич
Преди да напусне Сръбската радикална партия на Войслав Шешел, Александър Вучич открито призовава за защитата на Ратко Младич – генерал, обвинен за съучастие във военните престъпления в бивша Югославия.
През 2007 г., когато Младич все още е в Сърбия, Вучич разпространява постери, призоваващи за „безопасно място за генерал Младич“. По време на парламентарна сесия тогава, той заявява, че сръбският парламент винаги ще защитава Младич и всеки дом в Сърбия, който носи фамилията „Вучич“, ще защитава и дава подслон на Младич.
Разцепването на Радикалната партия и основаването на Прогресивната партия
След екстрадацията на Шешел в Хага, настоящият сръбски президент Томислав Николич се явява негов заместник и управлява партията до нейното разкъсване на две през 2008 г. Поради несъгласие с Шешел - дистанционният ръководител на Сръбската радикална партия, Николич основава Сръбската прогресивна партия, която също е дясна, но по-скоро консервативна, отколкото националистическа.
Николич кани Вучич да се присъедини към неговата нова партия и това се случва на 6 октомври 2008 г. Само няколко седмици преди това Вучич обява, че напуска Сръбската радикална партия и се оттегля от политиката за неопределен период от време.
Tова е моментът на катарзиса на Вучич...
През 2007 г. – тоест само година преди да преживее своя катарзис, Вучич организира уличен протест в защита на Ратко Младич (подробностите са по-горе). На този протест демонстрантите извършват акция, в която заменят табелите на булевард „Зоран Джинджич“ – носещ името на убития през 2003 г. прозападно настроен сръбски премиер - с други, на които е изписано името на Младич.
Следва продължение...
___
Използвани източници: Български информационни агенции и портали; Партньори в престъпността (Център за изследване на демокрацията); B92.rs; Novine Novosadske; Telegraf.rs; Wikipedia (Сръбска версия) и др.
