Патриот е дума с древногръцки произход. Буквалният превод е “с обща родина” или “съотечественик”. В речниците се превежда като човек, който “има силна привързаност към отечеството си”. Синоним е на родолюбец. Патриотът е готов да се бори/сражава за страната си…
Необходимото условие очевидно е наличието на родина или страна. Родината, отечеството, татковината на патриота е страната, в която се е родил. За нас това е България. Всички патриоти знаят, че българската държава е основана през 681 от хан Аспарух. Първата българска държава.
Държавата от своя страна е политически организирано общество, което има своите органи на управление – законодателни, изпълнителни, съдебни… Терминът обозначава и конкретната територия, върху която се разпростира държавата.
В демократичните държави гражданските и политическите права, принципът и върховенството на правото са гарантирани. Определяни във всяка държава поотделно, тези права (и задължения) не противоречат на човешките права. Правата на човека са неотменими за всяка личност, независимо от нейния пол, раса, произход, социален статус; независимо от вярата и езика.
Патриотизмът е привързаност към правовата държава, към законите, които я определят и се разпростират върху територията, заемана от нея. Патриотът е привързан, защитава и е готов да се бори именно за тази държава, в която правилата важат еднакво за всички и се прилагат справедливо спрямо всички.
Демократичните държави гарантират честа, достойнството, свободата, правото на живот и други права на гражданите си, а патриотите обичат, бранят и се борят за своята родина.
Национализмът в този смисъл е близък по значение до патриотизма. Обединяващи за нацията са историята, културата, традициите, езикът. Нацията може да включва различни етнически групи. В България те са много: българска, турска, ромска, арменска, еврейска… Нацията може да включва и различни религиозни или езикови групи.
Върховенството на закона, който гарантира човешките и граждански права на различните групи, е един от определящите фактори за съществуването на всяка една демократична държава. Патриотите и родолюбците обичат и са привързани именно към тази държава. Те са готови да се жертват за това Отечество. За тази съвкупност от правила и институции, които гарантират правата на всички граждани на държавата.
Тези дни ми се случи… Слушах интервю на Магда Ташева. Атакистката. Същата, дето преди време обясняваше за канибалите. Тя цитира Вебер за провалилата се държава. Според германския социолог, провалена е тази държава, която е изгубила монопола си върху употребата на сила. Върху репресията.
Монополът върху употребата на сила и прилагането на репресия в провалената държава се иззема от силови групировки. Самоуправстващи. От мафията. По нейните правила и спорен нейните идеи и интереси.
Провалената държава е пленена държава.
Анцуг-патриотите виреят в пленената и провалена държава. За разлика от тях, истинските патриоти искат да отнемат държавата от мафията. Да я възстановят. Да я върнат на гражданите. Да възстановят принципа на правото, върховенството на закона, защитата на всички права, отнети и потъпкани от мафията в пленената, провалена държава.
Патриотите не искат да отнемат монопола на държавата върху репресията. Те искат силата да бъде прилагана според приетите по демократичен път правила и норми.
Анцуг-патриотите искат и правят точно обратното.
Техните действия са насилствени спрямо различни от техния етнос. Те не са патриоти. Те не са националисти. Те са обикновени нацисти. Неонацисти.
*Изразът анцуг-патриоти е заимстван от статия в Капитал.
