Знаем само толкова, колкото помним – по отношение на случващото се в България този емпиричен подход обяснява много неща, които с досадна цикличност се повтарят и пречат на обществото ни.
Във времето са съществували различни форми на самоорганизация. Общото между различните видове доброволчество, опълчение или други спонтанни организации на гражданите е, че в най-общия случай те са насочени към опазването и осъществяването на различни права в обществото.
Гражданските патрули, за които се заговори напоследък, са по-различни. По-правилно е да ги наречем наказателни бригади за самоуправство. Те наподобяват групировките с анцузи и бухалки от 90-те… Не бива да ги сравняваме с други организации по света, например с американските Neighbourhood Watch. За разлика от нашите самодейци с криминална биография, американските “квартални наблюдатели” се организират от хора, живеещи в дадения квартал. Neighbourhood Watch възниква с участието на Националната асоциация на шерифите. Паравоенните формирования у нас, както ги нарече преди дни премиерът, не могат да бъдат сравнявани Neighbourhood Watch. Neighbourhood Watch са организации за наблюдение на случващото се в квартала, а не военизирани формации с политическа идеология. Neighbourhood Watch функционират в сътрудничество и под контрола на правоохранителните органи. Наблюдателите са подготвяни от служител на полицията – специалист по превенция на престъпленията.
Корените на Neighbourhood Watch могат да бъдат проследени до колониалните времена. Днес това вероятно е най-старата програма за предотвратяване на престъпления, която ангажира гражданите в действията на правоохранителните органи срещу т.нар. “квартални престъпления”. Нашият еквивалент вероятно е клишето “битова престъпност”.
“Патриотичните” формации у нас обаче не са създадени и обучени да се ръководят от върховенството на Закона и да следят за закононарушения. Те налагат своя “закон” и крият реална опасност, поради това че под маската на патриотизма десетки стряскащо изглеждащи мускулести младежи с още по-стряскащо съдебно или полицейско досие демостративно пренебрегват Закона. Тези формирования за самоуправство налагат уличното си право в горите срещу хора, които в никакъв случай не можем с лека ръка да определим като пряка и непосредствена заплаха за националната сигурност.
Темата с бригадите за самоуправство стана актуална през последните години, а интересът към нея системно се засилва благодарение на дейността на леви и крайно леви политици, на национал-социалисти и на лица, с богат криминален опит и минало. Групировките за самоуправство у нас пряко или косвено, осъзнато или не, обслужват техните политически идеи. Тези формирования като правило включват хора, за които насилието или силата да наложиш своята теза над останалите са определящ фактор. Те са подхранвани идеологически от пропаганда с богат инструментариум, включващ соцносталгични групи във Фейсбук, сайтове за споделяне на агитационни колажи (най-често на руски), широк спектър от напълно анонимни “агенции”, тиражиращи откровени измислици и долнопробни лъжи. Някои от “материалите” са на лош български, с често прозиращ руски синтаксис. Изобилстват и перфидни лицемери от политическия елит, които в съучастие с маргинални политици, обслужват агресивната доктрина за великата “Цивилизация Русия” и водещата ѝ геополитическа роля в света. В пренесения през болшевизма великоруски шовинизъм, страните от Източна Европа са неин инструмент в усилията за контрол над света. Те са важни за постигането на световното господство над останалите региони и трябва да бъдат контролирани.
“Желязната завеса”, спусната от “Империята на Злото” през мрачните времена на комунизма в голяма степен съвпада с доктрината, възприета и следвана по-късно от руските националистически идеолози и повлияните от тях политици.
Да се върнем в България. През последните години отново се заговори за граждански формирования, които под претекста, че предотвратяват престъпления и охраняват всевъзможни неща – от българщината, до жените, децата и вярата – извършват действия, които повдигат много въпроси и будят съмнение дали наистина целят защита на различни права в обществения живот и взаимоотношения.
Най-актуалният пример са “отрядите за разходки по границата”, предвождани от хора, като добилите медийна популярност Динко и Перата. Вторият беше арестуван, защото разхождайки се, участва в задържането и вързването на група мигранти с пластмасови връзки – “свински опашки”, ползвани от полицията за белезници. По-късно стана ясно, че задържаните мигранти най-вероятно са били насилствено завързани, заплашвани с оръжие и обискирани за пари и ценности.
Очевидно е, че не става дума за защита на права, а за отнемане на такива, поне според съобщенията, идващи от прокуратурата по отношение на т.нар. граждански арести.
Няколко различни групи за разходки по границата станаха популярни напоследък. Общото между тях е, че в много голяма степен срещат одобрението – гласно или мълчаливо, през липса на осъдителна ракция – на политическия елит у нас. Голяма част от медиите също не се щадят на патриотични хвалебствени коментари за въпросните “доброволци”. Бивши, настоящи ченгета или проруски политически кръгове обвиват "ловците на емигранти" в словесна мъгла от героизъм, гарниран със страх от тероризъм и други заплахи за българщината…
Лицата с ATV-тата и свинските опашки, тръгнали на разходка по граничната полоса, са по правило изразители на политически идеи и убеждения, характерни за крайнолевите, радикалните или откровено националистическите политически формации. Подобни действия и идеи се споделят от широк спектър от формални и неформални групи и организации, открито призоваващи към насилие. Политическите убеждения на такива групи се лутат между соцносталгията и агресивната антиевропейска и антизападна риторика, овкусена с расизъм, дискриминация и различни фобии. Те стигат до открита пропаганда на споменатата по-горе великоруска (постсъветска) импреска геополитическа доктрина.
Сходството на родните “ловци на бежанци” с великоруската геополитическа идея личи и от действията на политици и партии с проруски позиции, защитаващи проекти и политики, свързани с руските интереси. Риториката им всява омраза и нетърпимост към хора, които най-вероятно в огромния си процент търсят по-добър и спокоен живот, далеч от родните им места, в които се водят кървави военни действия. Популярните напоследък граждански патрули, извършващи “граждански арести” на “терористи”, се въоръжават с идеологически аргументи именно от тези политически среди.
Групите от разхождащите край границата “пазители на жените, вярата и българщината” се обявяват за патриоти. Те твърдят, че помагат на гранична полиция в опазване на държавните граници от надвисналата заплаха. Дори повече, те искат да получат юридическа легитимност и права да ловят и други престъпници – бандити и наркодилъри...
Сходна е историята на социалистическите Доброволни отряди на трудещите се – ДОТ. Те възникват като групи в помощ на милицията по границите някъде през 1947. По-късно, в началото на 60-те, те са трансформирани в ДОТ.
И тогава, и сега "идеологическата основа" на тези формации е антизападна и лява, а "идейната им подготовка" – солидна. Врагът е ясно дефиниран. Границата се "пази" от врагове на България. При соца на излизане – стреля се на месо, днес – на влизане. Тогава охраняваха родителите, днес патрулират децата и внуците.
Последиците от миналото ги знаем. Сегашните групи за самоуправство ще предизвикат последици, които предстои да научим.
Ако не ги предвидим и предотвратим...
