Твърдо съм против показването медийте на ужасяващи и брутални снимки и видеа на откъснати крайници и разчленени тела, каквито няколко от най-тиражните вестници и някои интернет сайтове публикуваха след атентата на летище „Сарафово”. Не заради етичния журналистически кодекс, който всички, занимаващи се с медии, трябва да спазват. Убеден съм, че ако журналистът е съвестен човек, дори и и да не е чувал никога за етичния кодекс, не би заснел, та камо ли публикувал, такива кадри.
Да покаже такива снимки и кадри, е най-варварското, което един журналист може да стори. Това е престъпление, погазване на достойнството на загиналите и пострадалите, но и гавра с техните близки, всяване на страх у аудиторията, в името на някакъв рейтинг, тираж, печалба, даже сигурно и слава... Пострадалите и близките на жертвите пък ще преживеят ужаса отново, когато видят тези снимки и видеа в медиите.
Гледах новините на една телевизия, в която си позволиха да покажат мъката на близките на загиналите в атентата. Това, да заснемеш и излъчиш човешката мъка, наистина не знам как да го нарека. Каква информация биха получили те от някой, който е загубил близък, като го попитaт: „Как се чувстваш?” Как може да се чувства човек в такъв момент? Що за подигравка и малоумна работа е това!? Това не беше за пръв, няма да е и за последен път. Позволиха си да го направят и по време на събитията в с. Катуница през изминалата година, както са го правили и много други пъти.
Всъщност се сетих как да го нарека. Микс от простотия и идиотизъм. Това означава да продадеш душата си на дявола. Сълзите се превръщат в „ексклузивни” кадри, които привличат вниманието само на най-долните хора, които изпитват наслада от чуждото нещастие. Отвратително и жалко е да работиш, за да задоволяваш сеираджиите, в името на рейтинга. Как изобщо е възможно някоя медия, която и без това е една от най-гледаните, да превръща човешките трагедии в жълта наслада за чакащото сеир и зрелища население? Това не се случва само в нашите, а и в чуждестранните медии. Това е глобална перверзия.
Биха могли да покажат до какви нещастия води терора, със съчувствие и без излъчването и публикуването на подобни нелепости, без да нахлуват в болниците, за да снимат труповете на жертвите от атентата, което си позволи един сайт. Как изобщо е възможно това!? Оправданието им за такова нещо обикновено е, че са отразили и показали действителността такава, каквато е, че журналистите винаги трябвало да търсят под вола теле... Добре, сългасен съм с това. Но как може да не се уважава смъртта? Да не говорим, че публикуваните на първа страница ужасии се виждат от деца, бременни и хора със слаби нерви. Аз не се шокирам от такива снимки и видеа, но се ужасявам от липсата на съвест в упражняването на професията журналистика. Това не е журналистика, а нещо откачено, граничещо с некрофилията.
Не би трябвало това да е успокоително, но все пак е редно да спомена, че същата демонстрация на липса на съвест се случва и в „нормалните” държави. Снимки и видеа с трупове на жертвите от двата атентата, в Осло и на о-в Утьоя, бяха показвани през изминалата година в Норвегия. Редовно се показват ужасяващи снимки при терористични атаки в Русия, където се случват често. И всички медии от различните държави по света също ги публикуват и без да искат стават съучастници на терористите, чиято цел е именно да всяват страх у хората. Те го осъзнават, но биват изкушени от това, че „лошите новини” се продават най-много. В САЩ е забранено да се публикуват снимки от терористични актове, които се случват на територията на страната, но не и от такива, които се случват другаде по света. Въпреки това кървави снимки се намират в интернет пространството и от деня, в който света се промени преди 11 години. Не по-малко неуважително към паметта на хората е и излъчването на кадри със скачащите от небостъргачите близнаци хора. Това са кадри, които всички ние сме виждали, които явно не се смятат за непочтени в САЩ, но в действителност са. Нима е съвестно да се запаметят последните секунди от живота на някого? Дали някой се замисля за това, как се чувстват хората, които знаят, че целият свят е видял смъртта на техните близки?
Етиката, моралът и уважението, към другите и към самите нас, ги няма изобщо в цялото общество – в политиката, в здравеопазването, в магазина, вкъщи, на работното място, в училище, на пътя.... Съответно и в медиите също липсват. Убеден съм дълбоко в това, че медиите, в частност журналистите, далеч не са най-несъвестните, макар че върху тях сякаш се излива най-много гняв. Колкото е процентът на несъвестните лекари, съдии и таксиметрови шофьори, толкова е и на несъвестните журналисти. За щастие, поне според мен, повечето медии не си позволиха да нарушат етичния кодекс на журналистиката. Но за съжаление много от водещите такива го направиха. Те сякаш само чакаха момента, в който ще се случи терористичен акт и в България, за да го отразят и да се покажат колко добри журналисти са. Подобни деяния трябва да бъдат наказвани не само с глоба от СЕМ или от друг държавен орган. Ако един лекар не практикува за период от няколко години, той вече няма право да упражнява професията си. Някои лекари губят това право дори и при лекарски грешки, довели до усложнения или смърт, което със сигурност не са искали да се случи.
Не е ли време журналисти и медии също да губят правото си да практикуват или съществуват, ако си позволят да публикуват материали с брутално съдържание? Докога в журналистиката, а и изобщо във всички професии, ще се позволява на „вампирясали” хора да петнят съвестните в своята гилдия? Особено при хуманитарните професии, хората, които ги практикуват, трябва задължително да влагат сърце в работата си. Не може само за пари и от алчност да се става лекар, адвокат, учител или журналист. Убеден съм, че съвестните журналисти са мнозинство, но за съжаление предполагам, че повечето хора не биха се съгласили с мен. Сигурен съм, че все някога липсата на съвест в журналистиката ще изчезне, ще й „отмине модата”. Колкото по-скоро, толкова по-добре за журналистите и за цялото общество. Чистата съвест e най-меката възлгавница. Който не го е осъзнал, трябва да бъде заставен да го осъзнае. За това е законът.
