От известно време в българското публично пространство се говори за свикване на ново Велико народно събрание (занапред в статията ще го наричам съкратено ВНС), което да приеме нова Конституция на републиката ни. Подобни тези са изказвани основно от юристи, но има един съвсем малък проблем – те не са конституционалисти, а това си е доста сериозен факт, който не трябва да се подценява. Защото конституционното право е една изключително специфична и комплицирана материя с основополагащо значение за държавните и национални устои, и тя трябва да бъде разглеждана само от специалистите в областта. Да видим накратко някои от достойнствата на действащата българска Конституция.
Преамбюлът е съществена част от нея. Той съдържа не правни норми, а правни принципи. И тук възниква въпросът каква е юридическата сила на един правен принцип и какво е неговото юридическо действие спрямо съответните реципиенти на конституционния акт? Правната норма по правило има задължително действие, а правният принцип е просто основополагащо начало, което препраща към правна норма. Следователно някои критици могат да кажат, че с правните принципи на Преамбюла не трябва да се съобразяваме. Да, ама не. Има непротиворечива съдебна практика на Конституционния съд и други съдилища в страната. Според нея, правните принципи на Преамбюла имат силата на конституционни правни норми, следователно те имат непосредствено действие и върховенство спрямо другите норми от вътрешното законодателство, които им противоречат и са основата, на която стъпва Конституцията . А Преамбюла съдържа всички позитивни и прогресивни тенденции и практики на модерния европейски конституционализъм от двадесети век. В своеобразния предговор на Конституцията ни се говори за „демократична, социална и правова държава“. Такива са всички модерни и развити европейски държави след края на Втората световна война. Същевременно народните представители имат стремеж да изразят волята на българския народ – не своята или нечия чужда воля, а волята на носителя на държавния суверенитет. Обърнато е внимание на общочовешките ценности, а във върховен принцип са издигнати „правата на личността, нейното достойнство и сигурност“. Народните представители съзнават неотменимия си дълг да пазят „националното и държавно единство на България“. Какво повече може да се иска от един конституционен Преамбюл?
В основния нормативен акт на България са прокламирани широки лични, политически и социално-икономически права на гражданите. Изключително внимателно, точно и изчерпателно са описани съставът, правомощията и т.н. на важни органи като Народното събрание, Министерския съвет, Конституционния съд, органите на съдебната власт и местното самоуправление и местната администрация. По един много акуратен и пак свързан с европейската конституционна история и традиция начин, е уредена фигурата на Президента на републиката. Той е т.нар. „неутрална власт“ (тази концепция е създадена от известния швейцарски мислител, писател и политик Бенжамен Констан през 19 век), която трябва да се грижи за националните интереси, да е мост между отделните държавни институции и да пази конституционното равновесие.
Сами виждате, че нашата Конституция има своите достойнства. Разбира се, тя има и недостатъци, но те могат да бъдат коригирани с обикновено Народно събрание, а не с ВНС. Да разгледаме въпроса за ВНС.
ВНС е най-прекият израз на народния суверенитет. Той е учредителната власт, всички останали власти са учредени от него. Впрочем, тук трябва да направя една вметка – онези, които толкова упорито говорят за ново ВНС и нова Конституция много често не правят разлика межди понятия като народ, нация, държава, национален и народен суверенитет. Просто политическата и юридическата им култура толкова им позволява…
Да свикаш ново ВНС събрание в момента е много опасно. Защо? Много просто. Първо, защото то може да взема изключително важни решения за националните съдбини (изчерпателно описани в глава девета на действащата ни Конституция), а такива решения не могат да се вземат лекомислено.И второ, защото трябва да има предварителен широк обществен консенсус по промените, които ВНС трябва да направи. А у нас определени фракции фабрикуват общественото мнение и обществения консенсус, монополизирайки истината по всички по-важни обществени казуси, включително и юридическите такива (за повече информация прочети статията ми „Фабрикуване на общественото мнение“).
Когато нещо в клетата ни държава не върви, трябва да се намери виновник, а какъв по удобен виновник от Конституцията ни? Тя не е виновна за нищо. Тя е нашата национална идентичност и национално самосъзнание - ние трябва да си я пазим с всички възможни средства. Нямаме нужда нито от ново ВНС, нито от нова Конституция.
