Имаме си дюнерджийници и дюнерджии и това ни пази от атентати на ислямски екстремисти, каза един премиер не толкова отдавна! Може би това е един от начините да се опазим от атентатите, но...едва ли..! Как обаче дюнерите реално могат да ни опазят от злото и дали това въобще е възможно?
Дюнерът е хубаво нещо, питателно, нахранва лесно, освен това подправките са доста и това придава на ястието допълнителна осезаемост. Малко се пълнее от него, но пък вкусът им е толкова обаятелен, че те сякаш са се превърнали в една от най-разпространените храни в съвременния свят..., разбира се, не навсякъде, но у нас определено придоби широка популярност. Какво ни трябва: питка хляб-специален разбира се, месце, малко пресен зеленчук, ароматни сосове, а сухите подправки вече са по избор на дюнерджията и са черешката на това страховито оръжие. Така се получава дюнерът-основно перо от национална сигурност на една южноевропейска държавица. Хората в същата тази държавица преди столетие и нещо гонили нашествениците си с "камъни и дръвье", днес вероятно ще се пазят от атентатори в неконвенционален конфликт.....с дюнери! Впрочем, зависи, ако дюнерът се попрепече, ако вътре вместо пържола се сложи камък, какво пък....може и да е успешна паравоенна практика срещу асиметричната заплаха в съвременния свят! Дори, ако има добри практики, разбирай-резултати, това ново оръжие може да се патентова..., че колко му е!? Печеш, слагаш камъка и "фърляш"...точно в лицето на озъбената опасност, която дебне пробив в националната /кулинарната/ сигурност.
В тази държавица, на самия ръб на достопочтената Европа обаче, беше извършен атентат и уви, дюнерите не помогнаха, нито пък дюнерджийте, за да не се случи това. Докато едни похапваха ароматни дюнери, други умираха, защото се оказа, че дюнерът не ставал за оръжие! Сега в тази държавица казват, че външният министър си е свършил добре работата, вътрешният-и той, премиерът-и той, разбира се!
Е, добре де, имало е атентат, загинали са съвършено невинни хора, дюнерите не са помогнали за предотвратяване на това безпощадно зло. Е, как тогава всичките гореизброени са си свършили добре работа...!? Някак и вълкът е сит, и агнето е цяло, ама това го има само в приказките, реално, когато вълкът е сит, агнето, някак малко го няма! В другите държави, които не са държавици и не се намират на самия ръб на благородната стара госпожа Европа, тези овластени люде, при такъв трагичен случай, се счита, че по право не са си свършили работата, дори, ама никак! Тук обаче, въпреки, че дюнерите не дадоха качествен резултат в борбата с престъпността, и премиерът, и външният, че и вътрешният министри упорито, дяволито и високомерно коментират ужасяващо събитие, за което отговорност носят те, не като изпълнение, но поне като управление.
Нищо лошо за дюнерите, и аз похапвам понякога от тях, то ми и личи! Нищо против и дюнерджийниците-та те са си интернационален кулинарен опит, при това наистина вкусен. Когато обаче умират хора, а някой говори за дюнери, нещата навлизат в сверата на окултната простащина, която, уви, не се лекува, тя се отстранява хирургически, с оставка, или ако не стане така-с разумен вот...!
