Бях на студентска бригада в САЩ през лятото на 2014-та година. В продължение на четири месеца живях и работех в малкото градче Bullfrog (по-известно като North Lake Powell), което се намира в западния щат Юта - там има най-много мормони, а в политическо отношение хората са доста консервативни и по правило републиканци.
Да се срещна със „страната на неограничените възможности“ от първа ръка бе нещо изключително полезно за мен. Разбрах и научих много – не говоря само за работата или подобряването на езиковите умения, а за запознанствата и безкрайните диалози с много хора от най-различни страни и култури. Опита, който придобих няма регионален характер, защото се срещнах и разговарях с много клиенти, които бяха дошли на почивка (районът е пустинен и е прекрасна туристическа дестинация – в него се намира едно от най-големите изкуствени езера в страната) от най-различни щати и населени места. Основния извод до който достигнах е, че в „страната на неограничените възможности“ единственото неограничено нещо всъщност е ограничеността на възможностите. С известни изключения.
Малко думи за средностатистическия американец. От гледна точка на хранителните му навици, той в действителност е такъв, какъвто ни го представят в Европа – нагъва храбро хамбургери, пържени картофки, кола, чипс и т.н. и е прекалено удовлетворен от това. Резултатът няма смисъл да го коментирам. Средностатистическият американец по правило е неграмотен, не е излизал никъде извън страната си (а понякога и извън щата си), вярва само на американските печатни и електронни медии и смята, че светът все още е в режима на Студената война. Ще ви разкажа една случка. В същото лято на 2014-та малайзийски „Боинг -777“ бе свален от ракета „земя-въздух“ в Украйна и загинаха 298 души. В една от новинарските емисии на щата около петнадесет минути се говореше как руснаците със сигурност са виновни в случая и как има сериозни доказателства за това (без съответните доказателства да се споменават). Висша пропаганда! Моят двестакилограмов американски приятел Боб стоеше пред телевизионния екран и псуваше смело руснаците за техните прегрешения… А, да не забравя още две неща. Средностатистическият американец е много на „ти“ с географията. Той по правило не знае столици и държави, а понякога и континенти. Ако чуе за страната, която преди не е чувал, тя задължително се намира някъде в близост до Русия. Нулева ориентация. Американецът от средно потекло също така е голям патриот и обожава националната си войска. Всички по света са му врагове, най-вече руснаците. Той не знае нищо за американската история (тя пък и една дългогодишна история…), но я защитава безгранично. Разбира се, има изключения в профила на средностатистическия американец – хора, които са грамотни, имат висше образование, информират се и от чуждестранни печатни и електронни медии, обикаляли са света. Запознах се и с такива – с тях комуникацията не е отблъскваща.
Средната класа в САЩ е в абсолютен колапс, а с нея и цялото гражданско общество. Двете обществени системи – на образованието и здравеопазването, които трябва да са основата на националния гръбнак са препълнени с проблеми. Първо за образованието.
Говорех си един път по време на работа с моя колежка на име Виктория, родом от Колорадо. Тя ми сподели, че се е записала да учи в университет в щата, но е трябвало да плати за цялото си обучение около 30 000 долара и се е отказала, защото не е разполагала с толкова средства. Спомена ми също, че това е един от най-евтините университети в Щатите. Висшето образование в „страната на неограничените възможности“ отдавна е привилегия.
В разговори с мои американски приятели установих, че здравеопазването също е доста скъпо и също отдавна се е превърнало в достояние само за привилегировани хора. Вижте как американците образоват и лекуват собствените си люде – трябва да им подражаваме.
Друг основен проблем в САЩ е алкохолизирането, наркоманизирането и социалното изключване на голяма част от младите хора (от около 17 до около 22 – годишна възраст). На 17-18 години американските ти родители те гонят от вкъщи (а не като българските мамини синчета, които живеят при мама и тате докато навършат четиридесет) или те карат да плащаш наем (запознах се и с такива случаи). Ти оставаш сам, нямаш пари за здравеопазване и образование и започваш някаква нископлатена работа. Парите ти стигат за алкохол, храна, наем и наркотици, нищо друго не те интересува в полето на обществената маргиналност. Ставаш просто един средностатистически американец. С всичките му гореописани достойнства.
Със сигурност има поне три хубави неща в САЩ. Първото е, че каквато и работа да работиш (дори най-нископлатената) би могъл да оцеляваш. Второто е, че ако работиш здраво би могъл да се издигнеш в съответното професионално направление, стига да имаш търпение и доза късмет. Третото е, че има на какво да се насладиш като туристически дестинации. На мен това обаче не ми стига на фона на тоталната обществена криза, която цари в Щатите. А и идват президентски избори – нещата стават много интересни.
Това са изводите на един студентски бригадир от американското му приключение. Съвсем накратко, разбира се, доколкото му позволява форматът на статията.
