Apxитeĸт Beceлин Beceлинoв e сертифициран дизайнер на пасивни сгради ĸъм “Инcтитyтa зa пасивни сгради” в Дapмщaд, Гepмaния. Завършил е специалност “Архитектура” в Университета по архитектура, строителство и геодезия в гр. София. Стипендиант е към нeмcĸaтa Фeдepaлнa фoндaция зa oĸoлнa cpeдa (DBU) на тeмa: “Πacивни cгpaди oт ecтecтвeни материали”. Πрез 2009 г. е победител в най-големия световен международен студентски ĸoнĸypc за устойчива архитектура, организиран от компанията “Сен-Гобен”. Има над 10 години опит като упpaвитeл в мeждyнapoднa ĸoмпaния c eĸип oт 60+ дyши, paзpaбoтвaщa пpoeĸти и peшeния в oблacттa нa мoдyлнo и ycтoйчивo cтpoитeлcтвo. Понастоящем разработва пpoeĸти в сферата на природосъобразната apxитeĸтypa. Съвместно с Климатека и Actualno.com архитект Веселинов разкрива каква е връзката между архитектура и екология и до каква степен в България е застъпена екологичността по отношение на архитектурата.
Каква е връзката между архитектурата и екологията?
Връзката между архитектурата и екологията включва знание и интегрирано приложение на принципите за „устойчиво развитие“, отговорност към околната среда и познание за екологията при проектиране, строителство и експлоатация на сгради и градска среда. Връзката е все по-важна, заради екологичните предизвикателства, пред които е изправен светът: изменението на климата, влошените здравословни и комфортни условия за човешки живот, изчерпването на природните ресурси, унищожаването на животински местообитания и т.н.
Снимка: iStock
Още: Първата нискоемисионна зона за автомобили - да очакваме ли по-чист въздух в София?
Кога исторически се създават първите норми и правила в архитектурата, свързани с екологичното строителство?
Идеята за „устойчива архитектура“ и „екологично строителство“ се развива с течение на времето и традиционните архитектурни практики включват природосъобразни принципи, използване на местни естествени, екологични строителни материали и техники, адаптирани към условията на живота и околната среда.
Снимка: iStock
Съвременното движение за опазване на околната среда възниква в края на 20 век и включва следните етапи:
- 1970 г.: Екологично съзнание и осведомяване: природосъобразното движение от 70-те години на миналия век изиграва решаваща роля в повишаването на осведомеността за екологичните и климатични проблеми на планетата. Архитектите започват да взимат под внимание въздействието на сградите върху околната среда, поставяйки фундаментите на съвременната „устойчива архитектура“.
- 1980 г.: Слънчева „пасивна“ архитектура и енергийна-ефективност: 80-те години на миналия век бележат акцент върху „пасивния“ соларен дизайн на сградите, с цел максимално използване на естествената слънчева светлина за отопление. Енергийната ефективност се превръща в ключов фокус чрез разработването на строителни норми и стандарти, насочени към намаляване потреблението на енергия.
Снимка: iStock
- 1990 г.: Движението за „зелено“ строителство формализира практиките в сферата на екологичната архитектура чрез създаване на организации за „устойчиво“ строителство като например Съвета за зелено строителство на САЩ (USGBC) , създаването на програми като LEED (Лидерство в енергийния и екологичен дизайн), с цел създаване на норми и сертифициране на „устойчиви“ строителни практики.
Снимка: iStock
- Началото на XXI век бележи разработването на международни стандарти за устойчиво строителство като BREEAM (Building Research Establishment Environmental Assessment Method) във Великобритания, PH (Passive House) в Германия, като глобалната информираност за изменението на климата и проблемите на околната среда нараства, отразявайки се и върху архитектурните практики и тенденции.
Снимка: iStock
- Днес „устойчивата архитектура“ е основен ключов фактор във съвременното строителство и много компании включват принципите на „устойчивия“ дизайн като основна част от своята практика. Строителните кодове и нормативи в различните страни се разработват спрямо изискванията за енергийна-ефективност и екология.
Още: 1% богаташи по света произвеждат повече въглеродни емисии от бедните 66%
Днес „устойчивата архитектура“ еволюира постоянно под формата на пресечна точка между архитектурната практика, науката за климата и околната среда и съвременни технологии.
Кои са основните аспекти на екологичното строителство и архитектурата?
Природосъобразната „устойчива архитектура“ и „екологично строителство“ обхващат комплекс от принципи и практики, насочени към минимизиране на въздействието на сградите върху околната среда и насърчаване здравето и екологичен баланс. Ключовите аспекти на екологичното строителство и устойчивата архитектура са:
Снимка: iStock
Ситуационно планиране и контекст: отчитане на природните характеристики на терена, включително топография, растителност и екосистеми, както намалено нарушаване на местообитания и запазване на биоразнообразието. „Градската екология“ на свой ред е свързана с екологичното развитие в рамките на градската среда, вкл.: озеленени пространства, екологичен транспорт, намаляване на вредните емисии и замърсяване, поддържане на биоразнообразието, намаляване на ефекта на „топлинния остров“ и изкуствено завишената температура и др.
Още: Октомври 2023 г. - петият пореден рекордно топъл месец (ГРАФИКИ)
Енергийна ефективност: проектиране на сгради с повишена енергийната ефективност чрез оптимизиране на ориентацията, използване нависоко-ефективна топлоизолация и прозорци, както и прилагане на принципите на „пасивната“ и соларна архитектура за отопление на сградата с помощта на слънчевите лъчи и тяхната енергия. Резултатът е намаляване на финансовите разходи за отопление, охлаждане, поддръжка и експлоатация на сградите, както и намаляване на използваните ресурси за строителство и производство на енергия. Енергийната автономност е постижима чрез използването на енергийна-ефективност и сградно-интегрирани ВЕИ (възобновяеми енергийни източници).
Снимка: iStock
Строителни материали: максимално използване на естествени, екологични и природосъобразни материали, вкл. биоразградими, рециклирани или рециклируеми материали, с цел намаляване използването на материали, които замърсяват околната среда и допринасят за изчерпването на природните ресурси.
Снимка: iStock
Управление на водните ресурси: използване на ефективни решения за спестяване на водните ресурси, събиране на дъждовната вода и пречистване на сиви и черни отпадни води, както и прилагане на принципи в ландшафтната архитектура, подобряващи управлението на водните ресурси.
Намаляване на отпадъци и рециклиране: минимизиране отпадъци по време на строителство и деконструкция, вкл. използване на материали позволяващи рециклиране.
Още: Ще изчезнат ли последните два микроледника в България?
Качество на интериорния микроклимат: фокусиране върху здравето и комфорта на обитателите чрез подобряване качеството на въздуха, вкл.: наличие на пресен въздух и оптимални температура, влажност, концентрация на CO2емисии), както и оптимизиране на дневна светлина.
Снимка: iStock
Биомимикрия: процес за черпене на вдъхновение от природата за решаване на дизайнерски и строителни предизвикателства, вкл. имитиране на природни процеси в създаването на „устойчиви“ сгради.
Снимка: iStock
Сертификати за „зелено“ строителство: удостоверение за качеството на проектиране и изпълнение.
„Оценка на жизнения цикъл“: оценка на въздействието върху околната среда на една сграда през периода на целия й жизнен цикъл - от добива на суровини до изграждането, експлоатацията, поддръжката и бъдещето разрушаване или рециклиране.
Още: Китай и САЩ се разбраха: Ще се борят срещу климатичните промени
Обществени и социални аспекти: интеграция в контекста на общността, насърчаване на пешеходен достъп, архитектура, достъпна за всеки човек и т.н.
Адаптивност и гъвкавост: разработване на решения за сгради, които са адаптивни в промяна в климата, вкл. екстремни метеорологични явления: ураганни ветрове, силен студ, горещини, покачване на морското равнище, наводнения и т.н.
Образование и обучение: насърчаване на информираност и образование за архитекти, строители, мениджъри на проекти и широка общественост, с цел насърчаване на отговорност към опазване на природата и климата.
Аспектите са взаимосвързани и екологичната архитектура включва цялостен подход и стратегии, отчитащ по-широкия екологичен, социален и икономически контекст, включително комбинация от традиционни практики и иновации.
Още: ООН: Светът сериозно се отклоняват от пътя за намаляване на емисиите
До каква степен в България е застъпена екологичността по отношение на архитектурата?
Територията на България разполага с богат архитектурен, културен, исторически и природна контекст. Повечето големи български градове имат сходства, включително подобно минало и етапи в историческото развитие и архитектура, но и множество различия. За целите на дискусия, ще се фокусираме върху столицата София, която познавам – и за добро, и за лошо – най-добре от всички български градове заради факта, че съм живял най-дълго в нея - макар да съм бил жител и на друг град, а пък от любопитство често да пътувам из нашата родина с опознавателна цел.
Както споменахме по-рано, екологията е съвременен термин, но въпреки това ще разгледаме развитието на града и в миналото.
Тракийската и Римска (Улпия) Сердика е планирана като град спрямо природните и географски дадености – в близост до минералните лековити извори (друг символ от герба на града), в традиционна правоъгълна форма с мрежа от успоредни и перпендикулярни улици, но интересно е, че северозападният ъгъл на правоъгълника е скосен заради реката (понастоящем линията на „Женски пазар“), а главната ос на града по посока север-юг (кардо максимус, латин.) е известена от своята традиционна посока на север с около 15 градуса – дали заради основните транспортни пътища между Европа и Азия, дали заради планината Витоша (една от градските икони, извезани в герба на София) – от чиито висини е интересно да се наблюдава, как днешният булевард Витоша (съвпадащ напълно с въпросния тракийски и римски „кардо максимус“) е насочен с почти хирургическа точност към Черни Връх, витошкият първенец.
Снимка: iStock
Още: Как концепцията за идентичността би могла да е свързана с осъществяването на Зелената сделка?
Връзката с природата е ярко изявена в националния възрожденски бит, включително и в архитектурно отношение.
Пред- и следосвобожденска София
Пред- и следосвобожденска София е малък град, с немного на брой паянтови сгради от „кирпич“ (непечена глина, пясък, слама/трева, антисептична кравешка тор), повечето от които - едноетажни, дом за около 11 000 жители, църкви – най-емблематична от които „Св. София“, джамии и други обществени сгради.
Важно е да се отбележи, че възрожденската балканска къща, вкл. и българската възрожденската къща, макар и нетипична за София, но характерна за богатите градове и села преди освобождението, е пример за: биоклиматична и екологична сграда - заради вложените биоклиматични принципи на „слънчевата (соларна) архитектура“, използвани в днешно време в енергийно-ефективното и „пасивно“ строителство – широките еркери на горния етаж, покривните стрехи и дълбоките „чердаци“ са осигурявали защита от силното, високо, топло лятно слънце, когато е било необходимо охлаждане и са пропускали вътре в сградата ниското, дълбоко зимно слънце, когато е било необходимо затопляне на помещенията, а естествените строителни материали като глина, слама, камък и дърво са били основните градивни материали: акумулиращи топлина и хлад в зависимост от различните сезони; регулиращи оптимална температура и влажност, „дишащи“ материали; позволяващи естествено движение на водните пари без кондензиране, мухъл и плесени; добра топло- и шумоизолация – материали, които днес са считани за най-екологичното решение в сферата на архитектурата и строителството.
Още: Октомври е бил най-горещият в света
След Освобождението
След Освобождението София е приета за геометричен и управленски център на Санстефанска България и квалифицирани архитекти от Германия, Австрия, Франция, чиято мисъл и до днес впечатлява, оставят траен отпечатък върху градоустройственото й планиране: цялостния хармоничен градски план, пътните артерии, площади, просторни паркове и зелени площи, както и върху проектирането на модерни обществени и жилищни сгради в единен, изящен за времето си стил (нео-барок и нео-класицизъм).
Още: Климатични промени: Как ще повлияят на условията за отглеждане на царевица у нас?
Градоустойственото планиране следва ясна геометрична логика с успоредни улици, разделящи еднакви по площ квартали и пресичащи се в централното ядро по най-разнообразен начин. Градската градина първа се появява на картите от 1887 година, а двадесетина години по-късно: Докторската Градина, Зоопаркът (днес: Княжеска Градина) и паркът с прилежащата му гора, посветена на Княз Борис („Борисова Градина“) – едни от основните озеленени градски оазиси, запазени и до днес.
Снимка: iStock
Бившият завод за тухли, софийският Арсенал и пехотните казарми отстъпват място за създаване на Южен Парк (в двете му части разделени от бул. Арсеналски) и Националния Дворец на Културата, вплетен като шевица и увенчан с ярко слънце, заедно с прилежащото му площадно в периода на комунистическа София. В южната част на града е изкопан воден канал, свързващ водните площи на града: реките и яз. Панчарево – моментът е подходящ да отбележим, че картата на София съдържа имената на близо 40 реки – чиято настояща роля за съжаление е на отпадни канали – които заедно с едноименния яз. Искър и яз. Панчарево и множеството находища на минерални извори в софийското поле, част от които са и в рамките на града – заедно формират водното богатство на града.
Снимка: iStock
Още: Кристалина Георгиева: Ако не действаме за климата, децата ни ще платят висока цена
Планираните зелени „клинове“ осигуряват зона за отдих и достъп на здравословен, свеж въздух от Витоша почти до градския център, както и чувство за простор. Създадени са Западен и Северен парк, както и квартални зелени площи, включително и богато озеленяване на широките междублокови пространства в бързо-растящите стоманобетонни панелни жилищни комплекси като Младост, Люлин, Обеля, Слатина – пространства планирани с достатъчно отстояние между сградите и в единен стил и архитектурен облик. Проектирани са и основните градски артерии със широки булеварди и улици, развит е градският автобусен и релсов обществен транспорт, положените са основните на столичното метро, запазени са съществуващите трасета на градската железница.
Историята звучи красиво, нали?! И действително през 70-те години на миналия век София е смятана за една от най-зелените столици в цяла Европа!
Любопитно е как в годините, в които в глобален план се поражда необходимостта от създаване на концепция за градска екология, както споменахме вече, България е имала водеща позиция на европейската и световна карта.
„Расте, но не старее“… девизът на София сякаш иронично пробожда в сърцето всеки, който милее за София – такава, каквато е била и каквато все още може да бъде – „здравословна и зелена столица“, пример за развитието на градовете през 21 век – роля, отредена на града още през миналия век – роля, отнета на града, който от първенец – през последните 30 години се превръща в аутсайдер, задминат от всички „състезатели“ с минимум една обиколка.
Още: България е сред страните в Европа с най-рязко нарастване на случаите на екстремно време
Снимка: iStock
„Е ли архитектът просто един шивач“, както твърдеше един вече бивш главен градски архитект – „или е нещо повече от марионетка на конци, водена от частни бизнес интереси?!“
След 1989
Още: Каква е връзката между глобалното затопляне и домашното насилие
След 1989 година тенденцията в България е за уплътняване на градската тъкан и миграция на населението към тях – процес, случващ се основно чрез хаотично застрояване – без ясен градоустройствен умисъл, едва ли бихме могли дори да говорим за планиране – водено основно от частни инвестиционни интереси и намерения, еманацията на която са София, чието население и застроена жилищна площ се увеличават многократно, а и други големи градове, както и туристически курорти като някогашните перлите на българския черноморски и планински туризъм – Слънчев Бряг, Банско и прочее. Целта на много инвеститори, архитекти и строители да изпълнят проект за сграда с максимална площ, спрямо допустимите изисквания от Закона за Устройство на Територията (ЗУТ) и съпътстващите го наредби и допълващи закони – феномен, довел до създаването на нов български архитектурен стил и течение, когото смело можем да наречем „ЗУТотектура“ – в своя авторски труд „Цивилизацията“, свързан с историята на изкуството, още през 1969 г. Кенет Кларк описва въпросния феномен под заглавието „Героичен материализъм“, така че едва ли сме „открили Америка“.
Небето все още е тъмно
В България, а и в София, винаги е имало, има и ще има ярки, светещи звезди - включително и в сферата на съвременната Архитектура има множество добри примери на световно ниво за архитектурен дизайн, а и за „зелени“ проекти, но небето все още е тъмно и мрачно – масовата архитектурна среда е лишена от ясни градоустройствени, композиционни, геометрични, функционални, естетически, хармонични, здравословни и екологични принципи и логика. Често можем да видим как от балкона на две новопроектирани жилищни сгради - или може би едната проектирана върху бивша детска площадка или междублоково озеленено пространство, унищожени безвъзвратно, както например може да видим в квартали като Младост - съседите се здрависват или говорят от "една ръка разстояние". Напълно нормално, особено ако двете сгради са изградени върху имоти на стари къщи с дворно място едва няколко стотин квадратни метра, а заложената програма на сградата е за няколко хиляди квадратни метра жилищна площ.
Още: Каква е отговорността на политическите лидери за климатичните промени
Снимка: iStock
Част от зелените клинове на града са безвъзвратно прекъснати, като за сметка на това масовото монолитно строителство е една от основните причини за замърсяване в съвременните градове: увеличаване на фините прахови частици, повишаване на температурата в градове, генериране на над 10% от глобалните емисии на парникови газове, консумация на водни и природни ресурси. Процесът на приватизация не подмина и големите паркове, такива като Южен Парк и парк Гео Милев, чиято функционална озеленена площ беше редуцирана за сметка на новопостроени жилищни комплекси и прилежаща инфраструктура. За сметка на това за 30 години в София е изграден един нов парк – паркът до летище София.
Прилежащата към новоизградените жилищни комплекси от затворен тип улична инфраструктура, не успява да покрие нуждите забързо придвижване по сходен начин на цялостната транспортна мрежа в града – град, превърнат в град за автомобилите, вместо в град за хората. Липсата на правилно планиране на градското застрояване и транспортна инфраструктура подпомагат автомобилния транспорт – новопостроени жилищни зони са достъпни основно с кола, отдалечени са обществени и търговски зони, както и удобен транспорт.
Снимка: iStock
Реалността показва липса на достатъчно паркинги в централна градска част, неефективен градски транспорт, чиято мрежа на места беше дори прекъсната (напр. мрежата на релсовия надземен транспорт), респективно резултатите са трайно замърсяване на града и влошаване на здравословната среда за живот.
За здравето на столичани допринася и шумовото замърсяване, което в София е установено, че е над норма и в повечето случаи е над 70 dB: звукова стойност, която при постоянен шум уврежда слуха и възможността за пълноценна и здравословна почивка и отдих, респективно и цялостното човешко здраве.
Част от жилищния фонд, подлежащ на енергийно-ефективно саниране, е реновиран чрез поставяне на нискокачествена фасадна топлоизолация с голям въглероден отпечатък и подмяна на старата дограма с PVC, без взимане. Обикновено така нареченото „саниране“ се извършва „на парче“ от отделни собственици на жилища, което само по себе е лишено от почти всякакъв смисъл заради топлинните мостове към съседите, от които жилището губи топлина и енергия за отопление. Отоплението и охлаждането се решава индивидуално за жилищата чрез външни климатични, без цялостно сградно решение и визия.
Концентрацията на фини прахови частици (с диаметър до 2.5 микрометра) за 2022 година е почти 4 пъти над препоръчителни здравни норми , отреждайки 55 място по замърсяване на въздуха от общо 131 държави. Русе е градът с най-чист въздух, а София – градът с най-замърсен. Основните източници на замърсяване в България са чрез отопление на домовете чрез фосилни горива като въглища, дърва; ТЕЦ-ове на въглища, транспорт, индустрия, строителство.
Снимка: iStock
Официалните данни показват, че замърсяването в София е резултат от отопление на въглища, дърва, отпадъци, автомобилен транспорт и индустрии в рамките или в близост до града. Котловинният географски характер на софийското поле, както и специфични климатични условия като: ниска облачност, липса на вятър също увеличават замърсяването на въздуха.
25% от замърсяването на въздуха в града е заради непочистени улици, прах от строителни дейности и паркиране в озеленени площи.
Снимка: iStock
Макар тенденциите през последните 15 години да са положителни и да показват подобряване в общите показатели, секторът с най-високо потребление на енергия като водещи са електро- и топлоенергия, както и източник на парникови газове е жилищният сектор, респективно трансформирането му е от ключово значение.
Миналото е хубав спомен, а бъдещето - утопия. Настоящето е моментът за действие, в посока завръщане на София и българските градове към една по-екологична, "зелена" и здравословна посока за развитие - за едно по-добро "утре"!
Какво е градски остров на топлина и как влияе на хората? (СНИМКИ)
