Взаимодействие между вятъра, водовъртежите и морските течения е в основата на феномена, при който антропогенният въглерод навлиза в дълбините на южните части на океаните, където той попада в капан и остава там много дълго време, заявиха британски и австралийски учени, предаде БГНЕС.
Този регулиращ процес е застрашен от затоплянето на климата, добавят те в изследване публикувано от списаниe Нейчър Геосайънс /Nature Geoscience/ в неделя.
Около една четвърт от въглеродния диоксид /CO2/ създаден от човешка дейност на планетата е "заловен" в океаните. Около 40% от него се натрупва във водите на южните морета около Андарктида.
На около 1000 метра дълбочина CO2 може да се задържи за стотици хиляди години. Досега не беше известно по какъв начин разтвореният в повърхностните води газ се озовава на такава дълбочина. Учените подозираха действието на вятъра като основна причина за това водите, които вече са включили въгледиоксида в състава си, да се окажат в зоните за конвергенция, преди да се спуснат на дъното на морето.
Според данни от десетгодишни опити и изследвания с помощта на дълбоководни роботи, изследователите стигнали до извода, че освен вятъра, водните завихряния, които могат да бъдат сравнени с гигантски водовъртеж със среден диаметър от 100 километра, също играят роля в процеса.
"Ако съберем ефектите от вихрите, вятъра и теченията в южния океан, ще получим гигантски – около 1000 километров "комин" който сваля въглерода от повърхността във вътрешността на океана" казва автора на изследването Жан-Батист Сале /Jean-Baptiste Sallée/.
"В южния океан открихме пет такива комина", казва той
"Това е добра новина, но трябва да разберем как ще действа глобалната промяна на климата върху процеса" добавя Сале.
Теоретична промяната на климата може да промени повърхностните течения и вихрите в южните морета. Работата на учените е била концентрирана в зона на юг от 35 паралел ю.ш. и затова те не могат да кажат дали същите явления се наблюдават и в други части на световния океан.
Изследването не е обхванало един любопитен процес при антропогенезата – задържането на CO2 от микроорганизмите близо до повърхността на океана и потъването му заедно с телата им след тяхната смърт.
Редактор: Ая Косарова
