Екстремни температури е имало в Арктика през последните 2,8 милиона години. Горещите пикове, досега смятани за невъзможни, са регистрирани при анализ на най-дългата проба от седименти, правена някога по тези места.
Изследването потвърди ясна зависимост между горещите периоди в Арктика и взаимната зависимост на топенето на ледовете около двата земни полюса.
Пробата от утайките, дълга 318 метра, е извадена още през 2009 г. от дъното на езеро в крайната северна част на Сибир.
Това езеро е създадена от удар на метеорит преди 3,5 милиона години. То е дълбоко 175 метра, а диаметърът му е 18 километра, което позволило продължително натрупване на седименти. Изключителният интерес на учените е продиктуван от факта, че това място никога не е било покривано от ледници.
Изследователите от международен екип, воден от Мартин Мелес от Кьолнския университет в Германия, са публикували доклад в американското научно издание Сайънс /Science/ в днешния му брой.
Детайлно били анализирани четири междуледникови периода с изключително високи температури – преди 12 хиляди, 125 хиляди, 400 хиляди и 1,1 милиона години.
Реконструирането на климата е извършено с помощта на анализ на полените в пробите. То показало, че температурите достигнати в изследваните периоди са били с 4 – 5 градуса по-високи отколкото през други междуледникови периоди.
Годишните суми на валежите са достигали допълнителни 30 см. Изследователите стигнали до извода, че формирането на ледовете на Гренландия в днешния им вид е било невъзможно да се случи, дори виртуално, по време на тези отдавна отминали периоди.
Според Мартин Мелес "уникалният характер на климатичните архиви дава възможност да се погледне тридесет пъти по-далече в климатичната история на Земята".
Редактор: Георги Иванов
