Досега във връзка с топенето на ледовете учените разглеждаха само проблема с изхвърлянето на въглероден диоксид и токсични вещества
Вечните ледове покриват около 23 милиона квадратни километра в Северното полукълбо от нашата планета. Възрастта на ледовете средно се оценява на ниво милион години – тоест колкото по-дълбок е ледът, толкова е по-стар.
През това време във вечния мраз са се „консервирали“ широк спектър химични съединения – резултат от природни и техногенни процеси. Според климатичните прогнози към 2100 година може да бъдат загубени около две трети от повърхностния вечен мраз.
Изучавайки възможните последствия, учените са установили, че в резултат на този процес ще бъде освободено голямо количество метал, което ще се превърне в токсичния метилживак. Попаднал в атмосферата той ще се разпространи по цялата планета и натрупвайки се в организмите на живите същества, може да предизвикаа поразяване на централната нервна система и други тежки разстройства, пише National Geographic
Учените също така прогнозират изхвърляне на метан. Още един риск е свързан със странични продукти на изкопаемите горива, които са се натрупвали в почвата от началото на промишлената революция. И накрая – от атмосферата във вечните ледове са попаднали забранени днес замърсители, такива като дихлордифенилтрихлоретан (ДДТ). Много години те са били заключени в леден капан, но сега могат повторно да попаднат в атмосферата.
Наскоро експертите от Европейската космическа агенция, НАСА и други научни институции са открили нов проблем – изчезването на вечните ледове в Арктика може да доведе до освобождаване на спящи бактерии и вируси.
Вечният мраз на дълбочина повече от три метра остава една от малкото среди на Земята, която не е била подложена на въздействието на съвременните „антибиотици“. В сибирския пласт на вечните ледове присъстват повече от 100 разнообразни микроорганизми. Според топенето бактериите може да се смесят с разтопената вече вода и да създадат нови устойчиви на антибиотици щамове.
Рисковете, свързани с появата на нови микроорганизми и химикали във вечния мраз, са изучени слабо. Авторите на изследването, публикувано в изданието Nature Climate Change, говорят за необходимостта от по-нататъшно задълбочено изучаване на въпроса. С тях вече са се заели руски учени, които търсят древни вируси във фосили на животни, открити във вечния мраз.
„Ние не знаем какви екстремофили (микроби, живеещи в най-различни условия в продължение на дълго време) ще се появят отново. Тези микроби са еволюирали заедно с такива древни зверове като гигантски ленивци или мамути и ние си нямаме и представа какво могат да направят те, попадайки в нашите екосистеми“, казва Кимбърли Майнер от Лабораторията за реактивно движение на НАСА.
