Вероятността да връхлетим върху айсберг днес е много по-голяма, отколкото във времената на „Титаник“, твърди екип специалисти по нашата планета. И това е едва началото, по-нататък ще бъде още по-зле.
Учените от Шефилдския университет (Великобритания) категорично не са съгласни с разпространеното мнение, че „Титаник“, налетял на ледена грамада на 14 април 1912 година, просто не е имал късмет.
Нерядко може да се срещнат разсъждения, че до появата на голям брой айсберги в Северния Атлантик във фаталната нощ са довели доста необичайната лунна и слънчева активност. През 2012 година астрономите от Тексаския университет (САЩ) са изчислили, че на 4 януари 1912 година Луната и Слънцето са се подредили в линия по особен и рядък начин и тяхната гравитация е предизвикала „пролетно пълноводие“. Ден преди това Луната се приближила към светилото и съчетанието на факторите станало още по-рядко и необичайно.
Небивало високият прилив, съобщили учените, довел до активиране на образуване на айсберги в Гренландия, които били толкова много, че изпълнили всичките околности. Само чудо можело да спаси лайнера от сблъсък.
В Шефилд обаче смятат иначе. Ако се вярва на архивни документи, отразили наблюдението на айсберги от началото на ХХ век, броят на ледените блокове през 1912 година е бил значителен, но не чак толкова голям. Географът Грант Биг отбелязва, че през 1909 година е имало къде повече айсберги, а в периода от 1991 до 2000 г. са забелязани седемстотин ледени скитници.
Изследователите твърдят, че айсбергът, изпратил „Титаник“ към дъното, по-скоро се е откъснал от Гренландия през есента на 1911 година поради промяната на баланса между валежите и топенето на ледовете.
След катастрофата ледените гиганти започнали да се следят много по-внимателно. И все пак не толкова отдавна – през 2007 година, корабът MV Explorer се врязал в айсберг край бреговете на Антарктида и потънал. През 2008 г. това се случило и с MS Fram. Последният досега инцидент, пишат авторите, е от 2011 година с участието на руски риболовен кораб.
Разбира се, нито един от тези случаи не може да се сравни с драмата, наречена „Титаник“, но все пак това са тревожни сигнали, още повече че корабоплавателните компании в последно време все по-често използват Северния морски път за икономия на време и гориво и с всяка година той се отваря все по-рано. За Русия и Германия това е обичаен маршрут, а от 2012 година той се използва и от Китай.
И така, днес, сто и две години след „Титаник“, опасността от сблъсък с айсберг се е повишила, но и технологиите днес са съвсем други – движението на най-опасните ледени камари се следи в реално време.
Резултатите от изследването са публикувани в сп. Weather.
