Наблюдения на разсейването на светлината в атмосферата на "горещ Нептун" край звездата GJ 3470 в съзвездие Рак са установили, че тя е оцветена в яркосиньо, подобно на океаните на Земята, става ясно от статия, публикувана в Astrophysical Journal.
"Това откритие ни приближава към разбирането на това, как са устроени сравнително малки екзопланети, благодарение на новите методи за наблюдения, позволяващи ни да "опипаме" тяхната атмосфера дори когато те почти изцяло са покрити от облаци", казва Диана Драгомир от Чикагския университет (САЩ).
Драгомир и колегите ѝ за първи път успели да определят светлината на планета, съпоставима по размери с голяма суперземя, като изучили спектъра на GJ 3470b, открита през 2012 година край червено джудже с помощта на инструмента HARPS, поставен на един от телескопите в чилийската обсерватория Ла Сила.
Планетата се отнася към класа "горещи Нептуни" (или "горещи Урани", както пишат отрилите я учени) – нейната маса е 4% от масата на Юпитер, което е 13 пъти повече от Земята, а диаметърът ѝ е около три пъти по-малък от този на най-голямата планета в Слънчевата система. Това прави GJ 3470b един от малките газови гиганти, открити в Далечния космос.
Както обяснява Драгомир, планетолозите дълго не успявали да разкрият химичния състав на нейната атмосфера поради това, че горните ѝ слоеве са покрити с дебел слой въглеводородни облаци, които не позволяват на светлината на звездата да прониква в долните слоеве и да даде информация за химичния състав на GJ 3470b.
Учените успели да "пробият" този слой облаци, наблюдавайки как светлината се разсейва в горните слоеве на атмосферата на GJ 3470b при преминаването ѝ по диска на светилото. Наблюденията на тези феномени – така нареченото Релеево разсейване – помогнали на учените да определят химичния състав на планетата, а също така да разберат цвета на небето на този "горещ Нептун".
Оказало се, че планетата е оцветена в яркосиньо, подобно на цвета на небето на Земята, а нейната атмосфера се състои предимно от смес водород и хелий, покрити с дебел слой въглеводородни или амонячни облаци.
Успешното изучаване на GJ 3470b според Драгомир отваря пътя за прилагане на тази методика към по-малки планети, които не отстъпват по размери на неголемите "горещи Нептуни", и дори на пълноценни "двойници" и "братовчеди" на Земята.
