През последните няколко века хората от цял свят, включително в Европа, живеят в комфортни климатични условия. Затоплян от Гълфстрийм, Старият континент забрави какво представляват зимните студове, суровите и студени ветрове. Приспани от приказките за глобалното затопляне, европейците се отпуснаха и са напълно неготови за климатичните сътресения, които ще ни се стоварят върху главите през следващите години.
Дългосрочните планове за развитие на всяка страна, а и на света като цяло, и по-конкретно в Северното полукълбо на Земята, трябва да се базират на научните прогнози за климатичните промени, които определят редица жизненоважни условия, необходими за оцеляването на населението в тези държави. За какво говорят тези прогнози? Преди всичко затова, че климатът на планетата не е постоянна величина, той се променя в една или друга страна в зависимост от природните явления, а не от човешката дейност. Периодичните колебания на климатичното махало са един от фундаменталните закони за развитието на Земята.
Неоспоримите факти свидетелстват за повтарящи се студени ледникови периоди и топли междуледникови епохи. Силни заледявания в историята на Земята са се случвали многократно: в протерозоя, в палеозоя, в кайнозоя. Последното кайнозойски заледяване е съвпаднало с четвъртичния период. Проучванията, направени въз основа на материалите получени от ледената покривка на Антарктида при станцията "Восток", показват, че през последните 500 000 години климатът на Земята непрекъснато се е редувал: топли периоди с продължителност от 20-30 хиляди години са се сменявали със студени времена, които са продължавали по 60-80 хиляди години. Следователно, времето между топлите климатични епохи е около 100 000 години. В момента ние живеем в "топлия пик" на температурната крива, а след нея неизбежно трябва да последва застудяване.
Ефектът от глобалното затопляне е естествен природен процес, който периодично се повтаря, периодично се сменя с глобално застудяване, и човекът, и по-точно неговата дейност свързана с изгарянето на горива, няма никакво отношение към това. А и ако нас наистина ни очакват някакви климатични сътресения, това не е затопляне, а именно застудяване. Затова говорят данните за температурата на повърхността на Саргасово море. От тях следва, че за последните 3000 години тенденцията е насочена към понижаване на температурите, а не към повишаване.
За приближаващото глобално захлаждане многократно са писали руските, европейски и американски учени. Хабибуло Абдусаматов, водещ астроном на Пулковската обсерватория, прогнозира, че в периода 2012-2015 г. ще започне световното понижаване на температурите, а през 2050-2060 г. ще настъпи малкият ледников период.
Ако повярваме в "студения" модел на развитие на климата на Земята през следващите 50-100 години, това ще означава, че Европа я очаква захлаждане. Намаляването на температурите на приземния слой на атмосферата, ледения дъх на Арктика, неговият сблъсък с влажните ветрове на Атлантика ще доведе не само до мразовити, но и много снежни зими.
Прогнозирайки тенденцията за потребление на енергия от европейските страни от гледна точка на глобалното захлаждане, можем да очакваме рязкото използване на всички видове горива, но преди всичко на природен газ. До 2020 г. то може да достигне до 750-800 милиарда куб. м., а до 2030 г. – до 900-950 милиарда куб. м. Според прогнозите на брюкселските икономисти, обемът на вноса на газ в Европейския съюз ще нарасне от 60% /2014 г./ до 80% /2020 г./.
Виктор Гаврилов, доктор на геоложките и минералогични науки, професор в Университета "Губкин". Статията е публикувана в специализираното издание "НГ-Енергия".
