Неизвестен досега източник на мощен парников газ - азотен диоксид - е открит от учени в Източен Сибир. Оказа се, че газът се отделя при топенето на йедома – богата на органични вещества замръзнала арктическа почва. Резултатите от изследването са публикувани в списание Nature Communications.
Азотният диоксид (N2O) е третият по значимост парников газ след въглеродния диоксид и метана. По отношение на влиянието си върху климата на единица маса той е триста пъти по-силен от въглеродния диоксид. Азотният диоксид се произвежда в почвата в резултат на микробната дейност.
Изследователи от Университета на Източна Финландия, заедно с техни колеги от Русия, Германия, Съединените щати, Австрия и Канада, изучавайки поведението на вечната замръзналост в северната част на Източен Сибир, са обърнали внимание на това, че ледените слоеве, богати на органична материя и льос, известни като йедома, отделят големи количества азотен диоксид.
Йедомните възвишения заемат големи площи в Източен Сибир, Якутия и Аляска и се считат за източник на парникови газове. Досега обаче основно внимание се обръщаше на метана и въглеродния диоксид, образувани при топенето на йедома. Авторите са установили, че емисиите на азотен диоксид са не по-малко опасни за арктическите екосистеми, съобщава РИА Новости.
Изследователите са измерили газовите концентрации по бреговете на реките Лена и Колима в Източен Сибир, където поради бързото размразяване на вечната замръзвзамръзналост йедомът се е озовал на повърхността. Авторите са установили, че емисиите на азотен диоксид от наскоро размразената йедома са били първоначално много ниски, но са се увеличили значително за по-малко от десетилетие и сега надвишават с един до два порядъка типичните емисии от почвите, засегнати от вечната замръзналост.
„Азотните емисии в резултат на топенето на вечната замръзналост могат значително да увеличат наличието на азот в арктическите екосистеми, което освен директната климатична обратна връзка може да има сериозни последици за фиксирането на въглерода от растенията и еутрофикацията на водните системи“, каза д-р Мая Марушак, водещ автор на изследването от Университета на Източна Финландия.
Учените смятат, че увеличаването на емисиите на азотен диоксид е свързано с съхненето и стабилизирането на утайката след размразяване, както и с промени в микробната общност, участваща в азотния кръговрат в почвата.
Обикновено за основен източник на азотен диоксид се смятат селскостопанските почви, обогатени с минерален азот, който е част от торовете. Досега е обръщано малко внимание на арктическите региони, тъй като кръговратът на азота в замръзналите почви е бавен. Оказва се, че със затоплянето, нарушаването на растителната покривка и топенето на вечната замръзналост се увеличават емисиите на този най-силен парников газ от арктическите почви.
