До края на века за Земята остава тенденцията да се загрее с над 3 градуса по Целзий въпреки спада в емисиите на парникови газове поради пандемията от COVID-19 и обещанията за ограничаване на замърсяването. 2020 г. е напът да стане една от най-топлите в историята.
В годишната си оценка за нивата на емисиите по програмата на ООН за околната среда установи, че 7-процентният спад на въглеродните замърсявания през 2020 г. ще има „незначително въздействие“ върху затоплянето, ако няма широко и бързо отклоняване от изкопаемите горива.
Докладът анализира пропастта между действията, изисквани съгласно Парижкото климатично споразумение, и намаляването на емисиите, планирано понастоящем от държавите. Той установява, че „зеленото възстановяване“ от пандемията, при което новоприетите нетни нулеви обещания се ускоряват, може да премахне 25% от емисиите до 2030 г. Това би доближило света до нива, необходими за ограничаване на затоплянето до 2 градуса по Целзий, както е предвидено в Парижкото споразумение.
С малко над 1 градус затопляне от доиндустриалните времена, Земята вече изпитва по-силни и по-чести суши, горски пожари и супербури, станали смъртоносни от надигащите се морета. "2020 г. е напът да стане една от най-топлите в историята, докато горските пожари, бури и суши продължават да вилнеят", заяви изпълнителният директор на Програмата за околната среда Ингер Андерсен.
Според нея докладът показва, че зеленото възстановяване заради пандемията "може да отнеме огромна част от емисиите на парникови газове и да помогне за забавяне на климатичните промени".
ООН заяви миналата година, че емисиите трябва да падат със 7,6% годишно до 2030 г., за да се запази по-амбициозната целева температура от 1,5°C. Въпреки че през 2020 г. емисиите вероятно ще спаднат в голяма степен в съответствие с тази цифра, е необходимо безпрецедентно забавяне в промишлеността, пътуванията и производството. Експертите се опасяват, че възстановяването на въглеродните емисии е почти неизбежно през 2021 г.; миналата седмица ООН заяви, че страните планират да увеличат производството на изкопаеми горива с 2% всяка година през това десетилетие. За да се ограничи затоплянето до 1,5°С, производството на петрол, газ и въглища трябва, обратно, да спада с 6% всяка година.
Докладът установява, че емисиите през 2019 г. - година, която учените представят като връх в годишното замърсяване с въглерод - са достигнали 59,1 гигатона CO2 еквивалент. Това представлява 2,6% увеличение в сравнение с 2018 г., до голяма степен обусловено от увеличаването на горските пожари.
Според програмата на ООН намалените пътувания, промишлената дейност и производство на електроенергия поради пандемията ще доведат до намаляване на емисиите със 7% в сравнение с миналата година. Но това би довело само до намаляване на глобалното затопляне с 20% до 2050 г. При екологично възстановяване заради Covid-19 емисиите ще достигнат 44 GT през 2030 г. в сравнение с предвидените 59 GT, което ще даде на човечеството 66% промяна в повишаването на температурата на задържане под 2C. Това ще се нуждае от широко преминаване към възобновяеми енергийни източници, пряка подкрепа за технологии с нулеви емисии и инфраструктура, намаляване на субсидиите за изкопаеми горива, липса на нови въглищни централи и широко залесяване, се посочва още в анализа. Само една четвърт от страните от Г-20 са посветили дялове в разходите на мерки за ниски въглеродни емисии.
Докладът също така разкрива огромното неравенство по отношение на замърсяването с въглерод: Най-богатите страни (1%) представляват повече от два пъти от общото генериране на емисии от най-бедните 50%. ООН заяви, че тази група трябва да намали въглеродния си отпечатък с 30 пъти, за да остане в съответствие с целите на Парижкото споразумение.
Защо Арктика се топи, четете в този материал.
