Учени от Университета в Бон (Германия) са изследвали в динамика загубата на ледена маса в Антарктида в миналото. Това позволило да се предскаже възможното състояние на антарктическия леден щит – най-големия на Земята – в бъдеще. Статията на изследователите е публикувана в изданието Nature Communications.
След последния ледников период на Земята е последвал естествен период на затопляне. В резултат на това периодично се повтаряли периоди, когато от Антарктида се откъсвали ледници и се отправяли в Южния океан. След дестабилизирането на ледената покривка върху него загубата на маси лед е продължила няколко столетия. Моделирането на такива събития, случили се в миналото, позволява на учените да предскажат бъдещата ситуация в Антарктида.
Топенето на ледове в Гренландия повиши риска от наводнения по света
В днешно време загубата на ледени маси там се ускорява и скоро може да достигне своя пик, което ще доведе до необратимо и дългосрочно изчезване на ледената покривка и покачване на морското равнище по цял свят. Немските учени оценили как е протекло изменението на морското равнище по време на естественото затопляне. Така изследователите се опитали да предскажат последствията от сегашното изменение на климата, предизвикано от човешката дейност.
Учените търсили следи от ледници, откъснали се от Антарктида, отплавали в океана и стопили се в местността, известна като „Алея на айсбергите“. По-голямата част от антарктическите айсберги преминават през тази алея след отделяне от антарктическия щит и пътуват около Антарктида обратно на часовниковата стрелка. Скоростите на топене остават ниски в рамките на студеното Антарктическо крайбрежно течение, докато достигнат по-топлото Антарктическо циркумполярно течение, след което айсбергите бързо натрупват своите отломки в това "гробище на айсбергите". Изследователите подбрали образци на дълбочина 3,5 километра, които датирали и преброили.
Топенето на ледовете ще освободи спящи дънни вируси
Така те успели да установят осем периода, по време на които са се образували най-голямо количество отломки от айсберги. Учените ги интерпретирали като периоди на изчезване на ледената покривка, случили се след последния ледников период – преди 19-9 хиляди години. Изяснено било, че по време на всяка такава фаза за дестабилизацията на ледената покривка били необходими само 10 години, а топящите се ледове допринасяли за повишаването на морското равнище в продължение на стотици, дори хиляда години. Повторното стабилизиране на ледената покривка впрочем също отнемало 10 години.
Въз основа на събраните образци учените разработили компютърен модел за поведението на ледения щит. По време на всеки от посочените периоди не само се случвали изменения в плаващите участъци от леда, но се наблюдавала и загуба на лед от вътрешните участъци на щита. Прилагайки статистически методи за анализ, учените се опитали да изяснят няма ли ранни предупреждаващи сигнали, които да говорят за началото на необратимия процес в ледниците. Както се оказало, такива пикови моменти действително съществуват.
Ледовете на Антарктида могат да изчезнат за по-малко от 100 години
„Ако за да се извади от строя подобна система, се изисква само десетилетие, то това е много страшно. Ако Антарктическият леден щит в бъдеще се държи по същия начин, както се е държал в миналото, дестабилизация може да се наблюдава още сега“, коментира Зои Томас, съавтор на изследването.
