Данни от над 77 хил. проучвания, направени до момента показват недвусмислено, че човешкото въздействие е затоплило климатичната система спрямо преди Индустриалната революция. Промените в климата вече оказват въздействие върху множество екстремни метеорологични и климатични явления във всеки един район на планетата.
Снимка: Климатека
Направен е изводът, че ключово е ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C, а необходимото намаление на емисиите трябва да бъде ~50% до 2030 г. Счита се, че при ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C ще бъдат избегнати неконтролируеми последствия за природата и хората - например почти пълно изчезване на кораловите рифове.
В новия доклад, след преоценка на метеорологичните архивни данни се оказва, че затоплянето на планетата е малко по-голямо от считаното преди, т.е. по-близо сме до прага от 1,5°C. Тези данни представи Николай Петков - магистър по „Метеорология“ във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Той е координатор в екип “Енергия и климат” на екологично сдружение „За Земята“ и автор в научнопопулярната платформа „Климатека“ в рамките на пресконференцията на тема „Зелената сделка в новия климат“, научен и политически анализ за Европа и България. Докладът е безпрецедентен по своето послание за спешност и обобщава въздействията на климатичните промени върху природата, екосистемите и хората и анализира възможностите за приспособяване към тях.
Снимка: Климатека
Според данните от новия доклад екстремните явления не могат да бъдат обяснени чрез естествени колебания на климата, а чрез човешкия фактор. Освен това въздействията и рисковете от изменението на климата стават все по-сложни и по-трудни за управление. Установено е и че рисковете от климатичните промени не са еднакви във времето и за различните райони по света и ще имат каскадно разпространение.
Вече 3,3 – 3,6 милиарда души живеят в условия, които са силно уязвими от измененията на климата (~45% от световното население). В такива райони, смъртността от наводнения, засушавания и бури е 15 пъти по-голяма от тази в ниско уязвими райони (напр. в Южна Азия). Във всички оценявани в доклада региони, екстремните горещини са довели до смъртност и по-висока заболеваемост сред хората.
Наблюдава се увеличаване на броя на свързаните с климата болести, предавани по хранителен и воден път, като диарийни заболявания и гастроентерит.
Що се отнася до биоразнообразието климатичните промени са засегнали над 12 000 вида. Приблизително 2000 от 4000 изследвани видове са изместили ареала си към по-високи географски ширини или височини. Някои от загубите вече са необратими, като има документирани случаи на първи изчезнали или почти изчезнали видове.
Кои са ключовите рискове за Европа
Сред ключовите рискове за Европа поради промени в екосистемите вследствие на горещини са очаквани смъртност и заболеваемост сред хората. Прогнозата е, че броят на смъртните случаи на хората, изложени на риск от топлинен стрес, ще се увеличи с два до три пъти при 3°C глобално затопляне в сравнение с 1,5°C. Този риск е особено голям за централните и южните райони на континента, където се очаква и повишен риск от пожари.
Прогнозират се загуби в земеделието поради топлинен стрес и засушавания. Очаква се недостиг на вода в Южна Европа, както и наводнения и покачване на морското равнище.
Снимка: Климатека
При затопляне над 3°C разходите за щети и хората, засегнати от значителни валежи и речни наводнения, може да се удвои. Щетите от наводнения при морските брегове се очаква да нараснат поне 10 пъти до края на века, и дори повече при настоящите нива на адаптация и смекчаване на климата.
Европейските градове са горещи точки за множество рискове, свързани с повишаването на температурите и екстремните горещини, наводнения и засушавания.
Глобално затопляне с повече от 2°C се очаква да доведе до широки последствия за инфраструктурата и бизнеса. Те включват – увеличени рискове за енергоснабдяването, транспортната инфраструктура, увеличени нужди за охлаждане с климатици и високо търсене на вода.
При затопляне с повече от 3°C, между 13 и 30% от защитените области в Натура 2000 могат да бъдат изгубени поради загуба на хабитат вследствие от климатичните промени.
Възможности за адаптация
Вече са достигнати определени граници на възможността за адаптация, но голяма част от тях могат да бъдат преодолени, защото адаптацията не е единственото решение, смятат експертите. Климатичната адаптация е приспособяване към настоящите или очакваните промени в климата и последиците от тях, с цел намаляване на вредите и щетите и възползване от благоприятни възможности.
Най-лошите въздействия от климатичните промени все още могат да бъдат избегнати, но всяко по-нататъшно забавяне на съгласувани глобални действия ще пропусне кратък и бързо затварящ се времеви прозорец, за да се осигури годно за живот бъдеще на планетата.
Много от практиките за адаптация са т. нар. природно-базирани решения (англ.: nature-based solutions). Според ЕК, това са решения, които са които са вдъхновени и подкрепени от природата, които са рентабилни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на устойчивост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни характеристики и процеси в градовете, пейзажите и морските пространства чрез адаптирани на местно ниво, ресурсно ефективни и системни интервенции.
Експертите са категорични, че колкото по-голямо е повишението на земната температура, толкова повече лимити за адаптация ще бъдат достигнати.
