През последните десетилетия се появи нова научна дисциплина, която има за цел да проследи до каква степен климатичните промени допринасят за появата на екстремните природни явления. Наводненията са едни от най-деструктивните природни процеси, като се очаква интензитетът на екстремните валежи да се повиши през следващите десетилетия. Не всички наводнения могат да се превърнат в бедствия, но когато това е факт, има индикация за проблеми и неуспехи в устойчивото развитие, които поставят под заплаха именно най-уязвимите представители на обществото.
Изминалата 2022 г. бе белязана от няколко мащабни наводнения, за които се смята, че са повлияни от климатичните промени. Най-голямото бедствие бе в Пакистан в края на август, причинено от интензивни дъждове и топене на ледници след продължителни суши и високи температури през лятото, като взе над 1700 жертви и засегна над 33 милиона от населението на страната. Над 11 хиляди км² земеделски земи бяха наводнени. Рекордно наводнение беше отчетено и в Североизточен Бангладеш през май 2022 г., вследствие отново на интензивни валежи. Засегнати бяха над 7 млн. души, от които 140 загубиха живота си, близо половин милион души бяха евакуирани, а 1113 км² земеделски земи бяха наводнени. Голямо наводнение имаше и по поречието на река. Нигер в Нигерия през септември, което отне живота на над 660 души, 2,4 милиона бяха изселени, 6760 км² земеделски земи и над 200 000 къщи бяха частично или напълно унищожени. В България, в началото на септември, наводнение в 3 общини в Пловдивска област, причинено от поройни дъждове от над 200 л/м², засегна над 1100 души и нанесе щети на над 400 къщи и обществена инфраструктура.
Каква е връзката между климата и наводненията?
Броят на природните бедствия и последиците от тях за човека и природата се увеличават. От природните рискове наводненията са едни от най-широко разпространените по света. Те са естествен феномен, причинен от характерната променливост на природата и за тях се смята, че са познати явления заради своята периодична поява. Над 90% от наводненията са предизвикани от метеорологични процеси. Един от основните уроци от Рамката от Хиого (2005 – 2015), рамкова програма за изграждане на устойчивост към бедствия, бе разпознаването на климатичните промени, като важен фактор за тяхната поява през последните десетилетия.
Затоплянето на въздуха увеличава капацитета за задържане на вода и ускорява процесите на разпределение на влага в атмосферата. Затоплянето влияе и върху водния цикъл, като стимулира изпаренията, променя интензитета и периодичността на валежите и оказва влияние върху процесите на съхраняване на вода под формата на сняг и лед. Тези процеси водят до по-честата поява на интензивни валежи от дъжд, като тенденцията се наблюдава в глобален мащаб. По-високите температури водят и до повече валежи от дъжд във високите планински региони, а комбинацията от интензивно снеготопене и дъждове на висока надморска височина беше нещо нехарактерно в близкото минало.
Какво показват изследванията за влиянието на климатичните промени върху риска от бедствия?
В процеса на възстановяване след появата на наводнения, основен обект на изследвания са причините за тяхното възникване и възможностите за предотвратяване на бъдещи рискови ситуации. Изследванията на климатичните фактори за по-честата поява на екстремни природни явления предизвикат интерес от научната общност, като до момента са извършени над 400 рецензирани изследвания.
За 71% от изследваните 504 екстремни природни явления се смята, че тяхната честота и интензитет се дължат на човешкото влияние върху климата.
Най-категорични резултати са получени при случаите на екстремни горещини – 93%, а от изследваните засушавания 68% имат потвърдена връзка с климатичните промени. От изследваните 126 наводнения при 56% от тях се потвърждава негативният ефект от климатичните промени, при 15% се смята, че климатът е смекчил природните рискове, 19% не намират данни за връзка с климата, а резултатите при 10% от изследванията са неубедителни.
Важно е да се отбележи, че в някои случаи липсата на данни може да попречи да се открие връзката между наводненията и климата. В други случаи неубедителните резултати са вследствие на сравнително по-сложните процеси, които водят до наводнения, като се има предвид, че до голяма степен за явленията допринася и човешката дейност. Съществено значение имат и заложените хипотези и интерпретирането на резултатите, които в конкретни случаи отхвърлят само един от потенциалните климатичните процеси, което не трябва да бъде разглеждано като заключение за цялостното влияние на климата.
Какво представляват природните бедствия?
Понятието „природно бедствие“ често се смята за неточно и подвеждащо, тъй като за определянето на опасните природни явления като бедствия, неминуемо трябва да има човешки компонент като загуба на живот, инфраструктурни щети и загуба на поминък на засегнатото население. Под риск от бедствие е прието да се разбира взаимодействието между природното явление и характеристиките на населението, които го излагат на риск и допринасят за неговата уязвимост.
Бедствията са индикатор за проблеми и неуспехи, свързани с устойчивото развитие на населението.
Компонентите за формиране на риска са повлияни от множество фактори, свързани с недостатъчно добро планиране и управление на регионалното развитие, влошено състояние на околната среда и бедност на засегнатото население. Освен ефектите от по-силните дъждове и бури, предизвикани от промени в климата, за риска от наводнения роля играят и социално-икономични фактори като увеличение на населението, урбанизация в заливни равнини и по поречието на реки и морски брегове. Немаловажно е състоянието на екосистемите и техните услуги, които спомагат за понижаване на оттока и ерозията в речния водосбор, както и слягането на земната повърхност, причинено от прекомерно използване на подземни води.
Наводненията в Пловдивска област
са добър пример, който потвърждава съвременните схващания за управление на риска от наводнения. Основните хипотези за причините, довели до бедствието, са свързани с мерките за превенция и ограничаване на щетите при екстремни ситуации в региона. Според експерти, една от причините за наводненията е поддръжката и капацитета на водната инфраструктура. Като важни индикатори за този проблем са скъсаната дига, препълнените канали, непочистени дерета, коригираното корито на р. Стряма и несъгласуваното изграждане на мостове, които не предразполагат реките към разливане извън населените места.
Друг основен показател е състоянието на горите във водосбора, които чрез короните на дърветата, мъртвата горска постилка и почвата успяват да поемат голямо количество от валежите. Наличието на кални маси и дървесни отломки, достигнали до селата, е ясен индикатор, че капацитетът на гората не е бил достатъчен да устои на природната стихия. Въпреки, че не е установена незаконна сеч в района, като потенциална причина, но и бъдещо решение на проблема в страната е разглеждането на установените практики при управлението на горите и доколко те са съобразени с ефектите от промените в климата.
Въпреки, че последните десетилетия са белязани от глобален икономически растеж, щетите от природните бедствия продължават да се увеличават.
Наводненията са причинили щети за повече от $1 трилион по света след 1980 г. досега. Очакванията са ситуацията да се влоши, като броят на хората, засегнати от наводнения, драстично ще се увеличи. Според данни от анализи за риска от наводнения (Фиг. 3), броят на хората, засегнати от речни наводнения, ще се увеличи от 65 милиона през 2010 г. до 132 милиона през 2030 г. От икономическа гледна точка нужните средства при възстановяване на инфраструктура от речни наводнения ще нараснат тройно – от $157 до $535 милиарда годишно.
Автор: Боян-Никола Зафиров
Боян е завършил специалност “Управление на риска от бедствия” в университета „Ван Хал Ларенстейн” във Велп, Нидерландия. Работи като консултант по дистанционни изследвания. Професионалните му задължения са свързани с разработването на приложения за данни от дистанционни наблюдения на Земята при управление на природните ресурси и оценка на риска от природни явления като лавини, пожари и наводнения. Научните му интереси са в областта на проследяването на промени в екологичното състояние на защитени планински и горски екосистеми под влиянието на климатичните промени и антропогенните фактори.
