Заради ефектите от глобалното затопляне и покачването на градусите в градските райони, температурите в някои градове по света могат да се увеличат с над 8 градуса по Целзий до 2100 г., предупреждават учени.
Подобен пик в температурите би имал сериозни последствия за здравето на обитателите на градовете, би влошил трудоспособността и би оказал допълнителен натиск върху редица природни ресурси като водата.
Предположението се основава на най-лошия възможен сценарий, при който парниковите газове продължават да нарастват, предупреждава изследване в списание „Nature Climate Change“, цитирано от БГНЕС. Така температурите в първата четвърт от най-населените градове по земното кълбо ще се увеличат със 7 градуса по Целзий и дори повече до края на века.
Основна част от увеличението (5 градуса) ще се дължи на глобалното затопляне. Другите градуси ще са причинени от т. нар. „градски топлинни острови“ - ефект, който се появява, когато парковете, язовирите и езерата (естествени средства за охлаждане на земната повърхност) се заменят от бетон и асфалт. Така градовете стават значително по-топли в сравнение със заобикалящите ги територии.
„Температурите в първите 5% (от градовете според населението им) могат да нараснат с около 8 градуса по Целзий и дори повече“, зави съавторът на изследването Франсиско Естрада от Института за природни изследвания в Холандия.
Неговият екип е използвал различни проекции за средния темп на затопляне на планетата в комбинация с ефекта от градските топлинни острови и възможните щети, които могат да нанесат. Техните изчисления са показали, че градовете в средата на диапазона ще загубят между 1,4% и 1,7% от своя брутен вътрешен продукт (БВП) годишно до 2050 г. и между 2,3% и 5,6% до 2100 г.
„При най-тежко засегнатите градове загубите могат да достигнат до 10,9% от БВП до 2100 г.“, се казва в доклада. В него се посочва още, че ефектът на топлинните острови увеличава „значително“ глобалното затопляне и икономическите щети.
Това означава, че предприемането на мерки за борба с горещината в градовете като засаждането на повече дървета или охлаждането на покривите и паважа, могат да имат голям ефект върху затоплянето и икономическите вреди от него.
Градовете покриват около 1% от земната повърхност, но са отговорни за 80% от БВП и за около 78% от консумацията на електричество в световен мащаб, посочват изследователите, цитирани от вестника. Те също така произвеждат 60% от емисиите въглероден диоксид от изгарянето на въглища, петрол и газ.
За своето проучване екипът на Естрада е използвал данни от най-големите 1692 града в света за периода от 1950 г. до 2015 г.
