Температурите влияят на всички отрасли на икономиката и са най-важният климатичен елемент, по който Световната метеорологична организация разглежда като показател за настъпилите промени на климата на дадено място и в глобален аспект. Световната метеорологична организация възприема оформянето на климата за един 30-годишен период. Това обясни на специална пресконференция на пресклуб "Климатека" климатологът д-р Симеон Матев.
В глобален аспект 2021 година е с 0,46 градуса по-топла от обичайното. Спрямо предишни по-топли години 2020 не е от най-топлите, но оформя видимо плато от тенденцията на години с наднормени температури.
През последните 21 години почти всички години са наднормени - тенденцията е ясна - температурите по света се повишават скоростно, а последното десетилетия е най-топлото в историята.
В световен мащаб последните 44 години са с наднормени температурите, т.е. тенденцията датира от 1977 година. Сега всяка година е малко или повече наднормена спрямо цялата норма за ХХ век и аномалията се поддържа устойчиво.
Според заключенията на най-новия доклад на IPCC (Междуправителствена експертна група по климатични промени), екстремните явления освен, че зачестяват, се проявяват и с по-голяма интензивност в следствие на климатичните промени.
Последствията от глобалното затопляне и климатичните промени се отразяват на човечеството по целия свят – по-чести пожари, екстремни явления, като интензивни валежи, градушки, засушавания, топене на ледената покривка, горещи вълни.
Д-р Матев уточни, че не са толкова важни самите превишения като стойност, а самата тенденция към по-висок темп на повишаване на глобалните температури.
Климатът винаги се е променял, той не е константа, но скоростта, с която в момента се повишават температурите е безпрецедентна.
98% от учените занимаващи с климатология са на мнение, че човекът и неговата дейност имат принос в глобалното затопляне по някакъв начин. Този принос е трудно да бъде изчислен, но използването на природните ресурси е факт, който влия върху климата.
По-топлата атмосфера е предпоставка за по-високо съдържание влага, която дава повече мощ на бурите, по-интензивни валежи, силни ветрове и градушки. Така те се стоварват с по-голяма сила и нанасят щети за милиарди.
Наводнението в Германия е следствие от по-високите глобални температури, които увеличават 150 пъти възможността за случването на тези събития.
Ситуацията в България
През последните 5 години в България са отбелязани най-високите средни температури през зимата, пролетта, есента и годишни за 60-годишен период (1961 – 2020 г.). Най-топлите лета до момента са регистрирани през 2007 г. във варна и през 2012 г. в София и Пловдив.
Средногодишните температури за периода 1991 – 2020 г. спрямо периода 1961 – 1990 г. са се повишили с 1,1 °С в София, с 0,8 °С в Пловдив и с 0,9 °С във Варна.
Най-високите температури у нас са отбелязани след 2007 г., а най-ниски средни годишни и сезонни температури са отбелязани в по-студения период 1961 – 1990 г.:
Всички най-ниски стойности са отбелязани през този период, като те са сравнително равномерно разпределени през трите десетилетия.
Най-високите стойности на температурите у нас са регистрирани през последното десетилетие на периода.
Какво може да направим?
На местно ниво по-рядкото ползване на автомобили и ходенето пеша макар и бавно допринася за борбата с климатичните промени. От полза може да бъде и намаляването на температурата в жилищата. Дори, ако я понижим с половин градус може да спестим природен ресурс.
В България климатичната култура е на по-ниско ниво от това в някои европейски страни. За това значение има ниската осъзнатост на проблемите, свързани с климата. Хората знаят, че те съществуват, но не достатъчно осъзнават какво е проявлението на климатичните промени. Не разбират в същина какви са причините и последиците за тях.
Необходими са повече образователни мероприятия и активности. В училищните програми темата присъства, но е поднесена по такъв начин, че по-скоро отблъсква децата, отколкото да ги приобщава към проблематиката.
