Независимо дали става дума за нестандартно мислене или за отчаяние, учени предложиха редовното транспортиране на лунен прах до гравитационна точка между Земята и Слънцето, за да се намалят последиците от глобалното затопляне.
Идеи за филтриране на слънчевата радиация, за да се предпази Земята от прегряване, се предлагат от десетилетия, като се започне от гигантски космически екрани и се стигне до изхвърляне на отразяващи бели облаци.
Но постоянният неуспех да се намалят емисиите на парникови газове, които затоплят планетата, изтласка някога причудливите геоинженерни схеми на централно място в политиката за климата, инвестициите и научните изследвания.
Блокирането на 1 до 2 процента от слънчевите лъчи е достатъчно, за да се понижи температурата на повърхността на Земята с 1 или 2 градуса по Целзий - приблизително толкова, колкото се е затоплила тя през последния век.
Техниката на слънчевата радиация, която засега се ползва с най-голяма популярност, е денонощното впръскване на милиарди блестящи серни частици в горните слоеве на атмосферата. Така нареченото впръскване на аерозоли в стратосферата би било евтино и учените знаят, че то работи, защото големите вулканични изригвания по принцип правят същото. Когато планината Пинатубо във Филипините избухна през 1991 г., температурите в северното полукълбо се понижиха с около 0,5 °C за близо година.
Но има и сериозни потенциални странични ефекти, включително нарушаване на дъждовния режим, от който зависи отглеждането на храна за милиони хора.
Ново проучване в рецензираното списание PLOS Climate обаче разглежда възможността за използване на лунния прах като слънчев щит.
Екип от астрономи прилага методите, използвани за проследяване на формирането на планети около далечни звезди - хаотичен процес, при който се изхвърлят огромни количества космически прах - към земната луна. Компютърните симулации показват, че поставянето на лунния прах в гравитационно удобно място между Земята и Слънцето "блокира много слънчева светлина с малко количество маса", казва водещият автор Бен Бромли, професор по физика в Университета на Юта.
ОЩЕ: Грета Тунберг и 600 младежи съдят Швеция в първи по рода си подобен иск
"Балансиране на топчета"
Учените тестваха няколко сценария, включващи различни свойства и количества частици на различни орбити, търсейки този, който ще хвърли най-много сянка.
Най-добре се представил лунният прах. Според тях необходимите количества биха били еквивалентни на голяма минна операция на Земята.
Авторите подчертават, че проучването им е предназначено за изчисляване на потенциалното въздействие, а не на логистичната осъществимост. "Ние не сме експерти по климатични промени или ракетни науки. Ние просто изследвахме различни видове прах на различни орбити, за да видим колко ефективен може да бъде този подход", добави той. "Не искаме да пропуснем възможността да променим правилата на играта за такъв критичен проблем", каза съавторът Бенджамин Бромли, професор в Центъра по астрофизика "Харвард-Смитсониън".
Експерти, които не са участвали в изследването, похвалиха методологията му, но се усъмниха дали тя действително ще проработи.
"Поставянето на лунен прах в гравитационната средна точка между Земята и Слънцето, наистина може да отразява топлината. Но това е като да се опитвате да балансирате топчета върху футболна топка - в рамките на една седмица повечето прах излиза от стабилна орбита", каза професорът от Единбургския университет Стюарт Хазелдин.
За Джоана Хай, почетен професор по атмосфера в Имперския колеж в Лондон, изследването е отвличане на вниманието. Основният проблем, казва тя, "е внушението, че прилагането на такива схеми ще реши климатичната криза, докато то само дава на замърсителите извинение да не действат".
ОЩЕ: Топлата зима чупи температурни рекорди в Европа
