"Дъщерята реве: "Майко, недей идвай. Забранено ти е да се прибираш. Аз бях целодневна тука 12 часа. Отидох на плажа под моста да спя. Защо ми забраняват да се прибирам? Каква ми е вината? Че съм решила да помагам на хората?!"
Думите са на санитарката Йорданка Желязкова, която е командирована от хирургичното в COVID отделението на болницата в Бургас за 45 дни. Заради това тя е прокудена от селото си Равнец. Спала е под мост, а след това две вечери в хирургичното отделение, защото не може да се прибере у дома. Гони я страхът на хората.
Стигмата се разпростира и върху семейството ѝ, което не поддържа контакт с Йорданка: "Три майки и две баби скочиха срещу мен с въпроса: "Защо?" пускам децата ми да ходят на училище и аз им казах, че майка ми е напълно здрава", казва дъщеря ѝ Пенка Желязкова. От сряда двете деца, които са в първи клас, са отстранени от училище.
"Ако тя продължава да си води децата, ние ще спрем нашите, защото децата са преносители. Кой е казал, че бабата не е болна? Колко лекари и медицински сестри починаха с предпазен екип?", обяснява един от родителите в село Равнец.
"Да се изолира сама жената и това е, за да са спокойни всички", казва друга майка.
Разказът за ситуацията, в която е поставена санитарката от село Равнец, припомни Btv.
В крайна сметка Йорданка Желязкова получи общинско жилище докато свърши командировката й в COVID отделението в УМБАЛ-Бургас.
„Аз съм се хванала на това хоро, ще го играя до края. Болните не са виновни, че са се разболели, като медицински работници и служители, трябва да помогнем с каквото можем“, категорична е санитарката пред btv.
