На 07.ноември (петък) 2014 от 19:00 в Център за култура и дебат „Червената къща“ в рамките на поредицата „25 години след 1989: Къде сме днес?“ ще бъде представено специално DVD издание на филма „Накаран да замлъкне: писателят Георги Марков и убийството с чадър“. Режисьор на произведението е Клаус Дексел, а филмът е копродукция на Германия и България.
Филмът имаше премиера на София Филм фест, а след това беше показан на Мюнхен Док фест, Фестивала на световното кино /Монреал/, Саут-Ийст Юропиън Филм фест /Лос Анжелес/, международния фестивал за документално кино в Гуанджоу (Китай), фестивала на документалното кино в Сао Пауло (Бразилия). За филма и неговия главен герой Георги Марков на събитието в „Червената къща“ ще разговорят писателят Димитър Бочев, който е и редактор на радиопоредицата „Задочни репортажи за задочна България“, излъчвана на времето по радио „Свободна Европа“, братовчедът на Г. Марков, Любен Марков, и българският продуцент на филма Александър Донев.
Идеята за заснемането на филма „Накаран да замлъкне: Георги Марков и убийството с чадър” възниква през 2008 година, по повод 30 години от убийството на Марков. Изненадващо или не, тя е дело на немски режисьор – Клаус Дексел. Той се е впечатлил, че убийството остава неразкрито – извършено на публично място на територията на една от най-големите западни демокрации. Това сподели за Actualno.com кинокритикът Александър Донев – човекът, който е двигателят по реализацията на произведението от българска страна.
Историята – под друг ъгъл
На 7 септември 1978 г. (рожденият ден на Тодор Живков, като съвпадението се счита за показателно), големият български писател и журналист Георги Марков паркира колата си и тръгва пеш по моста Ватерло в Лондон, отивайки към работното си място в Би Би Си. На автобусната спирка той изведнъж усеща пронизваща болка, като ужилване от насекомо, в задната част на десния крак. Марков поглежда зад себе си и вижда човек, който вдига чадър от земята. Непознатият бързо пресича от другата страна на улицата и хваща такси. Случаят се запомня като „Убийството с чадър“,
Заподозреният за атентата срещу Георги Марков е изключително хитър и манипулативен човек, разказва Донев. Той не е обикновен човек – вербуван и обучен е от Държавна сигурност, специално по отношение на осигуряване на информация за службите. Основната му задача е да набележи потенциален сътрудник и да извлича информация, която да доставя на ДС. От 1977 година нататък обаче вече почва да бъде използван като „сянка” на Георги Марков.
Когато се води разследването за смъртта на Георги Марков – от 1991 до 1993 година, следователите получават данни от Националната разузнавателна служба, че Франческо Гулино с кодово име „Пикадили” е човекът, който е физическият извършител на убийството на Марков. Има и поредица от документи – преки и косвени, които показват издаването на заповед Пикадили да работи по „Скитник” – кодовото име на Георги Марков. Документът за пренасочването е изчезнал, но и преди да бъде описан от следователя Богдан Карайотов. Следствието обаче така и не стига до край. А според Донев, през 1993 година, когато е имало разпит на Франческо Гулино от българските власти, е можело да се стигне до самия край и да има пълно разплитане на историята. Имало е обаче и проблем в сътрудничеството на службите – заради ракурса „Източна Европа – Западна Европа”, казва кинокритикът Александър Донев.
Иначе досието на Гулино е разделено на три тома. В книгата на Христо Христов за убийството на Георги Марков това е уточнено, там са показани първите два тома. Унищожено е обаче т.нар. „Работно дело” – томът, който се отнася до конкретната задача.
Във филма (бел. ред – „Накаран да замлъкне: Георги Марков и убийството с чадър”) има интервю с генерал Коста Богацевски, който е заместник-началник на следствието по време на убийството, както и със самия Франческо Гулино. Това е голямото постижение на Дексел – че говори с Гулино, категоричен е Донев.
Интересните подробности – зад кулисите
Бягали сме от твърде големи подробности, за да не отблъснем човек, който за пръв път се запознава с историята, уточни Александър Донев. Снимките на филма в България де факто са в края на 2012 година и началото на 2013 година.
По думите на Донев Дексел е обръщал особено внимание на българската гледна точка. Според българското законодателство за убийството на Георги Марков има давност, докато във Великобритания няма такава т.е. службите там могат да възобновят по всяко време разследването, ако има „желание, ресурс, време и воля”.
За да „разкрие” убийството на Марков, филмът минава през Дания, Великобритания, България, Австрия, Чехия, Германия, Унгария. Именно в Унгария има следа къде може да се намира Франческо Гулино. Имало е и потенциален извършител в Германия, защото Марков е пътувал до Германия, тъй като Радио „Свободна Европа” е излъчвало и от германска територия - затова филмът се насочва и показва и тази гледна точка.
По мнението на известния български кинокритик Марков е бил доста по-комплексна личност, отколкото осъзнаваме. Бил е изключително независим човек – до такава степен, че не се е чувствал уютно в медиен мастодонт като BBC. От BBC са разбирали, че той е една от звездите на тяхната източноевропейска редакция, смята Донев.
Вече, мисля, никой не се съмнява, че Държавна сигурност е ангажирана с убийството на Марков. Представена е обаче много по-подробно историята и са показани повече гледни точки, смята Донев.
За финал Александър Донев заяви, че е сигурен, че някой ден историята ще бъде завършена с всички подробности и всичко ще излезе на бял свят. За българската държава случаят е завършен от гледна точка на закона, но от морална гледна точка има още късчета, с които да се оформи картината.