Кинокритик с изтънчено и точно слово, един от преподавателите-доайени в НАТФИЗ, председател на гилдия „Критика“ към СБФД, член на Европейската филмова академия, член и председател на журита на едни от най-престижните кинофестивали по света, автор на стотици журналистически, критически и теоретични статии и книги, проф. Божидар Манов е сред най-ярките и авторитетни личности, които веднага изникват в съзнанието, щом заговорим за кино. Завършил първо електроника в МЕИ и работил като инженер, той е част от първия випуск на специалност „Кинознание” в НАТФИЗ през 1973 година, когато се полагат основите на българското кинообразование. От 1983 година е и преподавател в авторитетното училище за кино. И така до днес. Може би първата му професия се оказва от полза за изследванията му – проф. Манов е сред най-компетентните теоретици на новите технологии в киното.
„Когато преди 45 години се откри второто крило на Академията, това бяха едни особени месеци на вълнение, защото нямаше опит в България. Дотогава киноспециалистите учеха и завършваха в Москва. Някои идваха от училищата в Прага или Полша, малцина от Париж, Лондон или Белград - спомня си проф. Манов. – А тази година НАТФИЗ отбелязва 70 години, които като календар съвпадат с моите 70.“
С присъщото му чувство за хумор, той оприличава любовта си към киното на ранното влюбване. „Аз още в ранните си години съм видял някои абсолютни и вечни шедьоври на световното кино, които са заседнали в съзнанието ми като своеобразен еталон и са се превърнали в устойчив критерий за добро кино. И досега те остават моите образци, с които се съобразявам, когато гледам нови филми - „Треска за злато“ на Чаплин, „Великата илюзия“ на Жан Реноар, „Крадци на велосипеди“ на Виторио Де Сика...“
И продължава обзора на живота си чрез филмите, с особено уважение към българското кино – от най-ранните му години с „Козият рог“ на Методи Андонов, „Крадецът на праскови“ на Въло Радев, „Преброяване на дивите зайци“ на Едуард Захариев, превърнал се във „входната“ врата на Божидар Манов в Академията, през трудните десетилетия на българското кино и до днес.
„Това е куражът ми, че българското кино има бъдеще“, казва проф. Божидар Манов, поставяйки висока оценка на талантливото младо поколение сценаристи, режисьори, оператори и хора, овладяли продуцентската практика.
Проф. Манов прие поканата на екипа ни да представи в началото на месец март два филма в специалната програма на Дома на киното и Арт Фест - „Европейско кино за учащи“, с помощта на която сме си поставили за цел да продължим образоването на младата публика вече 10 години. През 2018 година отбелязваме 50 години от събитията, разбунтували политическите и творчески духове на Европа през 1968 година, и именно планираните две творби - емблематичният филм на Методи Андонов „БЯЛАТА СТАЯ“ с участието на легендата на българското кино Апостол Карамитев, и „СПОМЕН ЗА СТРАХА“ на Иван Павлов, предлагат различен ракурс към годината на новите търсения и стремеж към свобода – на духа и художествената мисъл. Прожекциите са своеобразно въведение към темата „1968“, която ще бъде един от фестивалните акценти на 22-рия София Филм Фест!
