"Паркът е отворен". Това гласи мотото на постера на новия филм „Джурасик свят“ (Jurassic World), който тръгва от петък (12 юни) по кината. В хронологията, започваща с „Джурасик парк“ (Jurassic Park) и завършваща с “Джурасик парк III” (Jurassic Park III), новата лента се нарежда като пряко продължение на изключения популярния филм от 1993 година.
Връзките в тази насока са две. От една страна действието, както в оригинала, се развива на Исла Нублар, а не на Исла Сорна. Същевременно само един образ от оригиналния „Джурасик парк“ се завръща. Това е доктор Хенри Ву (в ролята актьора БД Уонг), който тук е малко важен персонаж. Останалите главни персонажи от оригинала – Йън Малкълм (в ролята Джеф Голдблум), доктор Ели Сатлър (Лаура Дърн) и доктор Алън Грант (в ролята Сам Нийл), отсъстват. Вероятно всичко това се прави с цел прочитът на материала да бъде по-съвременен. Британският ветеран Ричард Атънбъро (Джон Хамънд – милионерът, дал началото на цялата история) пък почина миналото лято.
Да започнем с най-важното: Новата суперпродукция си заслужава. С всеки кадър. Режисьорът Колин Тревороу (Colin Trevorrow) определено се е учил добре от създателя на първия филм Стивън Спилбърг. Филмът е заснет предимно с великолепни панорамни гледки, които карат зрителят да се почувства част от преживяването. За спонемаване са и крайно впечатляващите money shots (скъпите кадри, които обикновено се заснемат за удоволствието на публиката и/или използване в трейлъра – например изкачащия от водата динозавър).
Специалните ефекти заслужават също само похвала – новият динозавър Индоминус Рекс (Indominus Rex) има достатъчно интересен и различим дизайн, за да не бъде бъркан с „по-малкия си брат“ Т-Рекс. Останалите специални ефекти – напълно разбираемо, са просто различна лига в сравнение с оригиналния филм.
Няколко думи за историята – 22 години след събията от „Джурасик свят“ паркът вече действа на пълна скорост. Икономически проблеми обаче принуждават собственика и учените да създадат нова атракция, която е „по-голяма, по-шумна и с повече зъби“. Заповядай, Indominus Rex. Последиците са ужасяващи. Всичко, описано дотук, е придружено с огромен брой „великденски яйца“ , т.е – препратки и намигания към публиката и привърженците на оригиналната творба.
Да... Неособено оригинална история. Тя – дори донякъде за моя изненада, обаче работи. Основно заради изключително таланталивия актьорски състав - след изненадата Guardians of the Galaxy Крис Прат (в ролята на „говорещия с раптъри“ Оуен) определено продължава да взима „на абордаж“ Холивуд. Роденият в Минесота актьор прелива от чар – нещо, което беше позабравено в екшън филмите. Винсънт Д‘Онофрио (играещ конкуренцията Хоскинс) определено „преживява втора младост“ и е хубаво и приятно да го гледаш толкова често в различни успешни филми и сериали, Джейк Джонсън (работещият в наблюдателната зала зевзек Лаури) има приятен комедиен усет, а Брейс Далас Хауърд (ръководителката Клер) изглежда на място и способна във всеки един момент. Нейната история донякъде е най-предвидима, но това не е ЧАК толкова голям проблем. Трябва да се спомене, че актьорите имат доста приятна химия, в резултат на което хуморът и отношенията работят.
Ако трябва да намеря „лъжичка катран, която разваля донякъде вкуса на „кацата с мед“, това ще да е непрекъснатото „намигане“ към камерата по време на първо действие. Разбирам защо повечето от него беше там, но в един момент ситуацията започваше (за мен лично) да става една идея прекалено дразнеща.
Препратките и намиганията – за радост, са силно намалени след края на първо действие. От този момент филмът започва „да работи“. Защо? Защото успява да намери правилния баланс между добре заснет екшън и прекрасни гледки. Нещо, което не беше така нито в „Изгубеният свят: Джурасик парк“ (The Lost World: Jurassic Park), нито в „Джурасик парк III”.
„Джурасик свят“ определено е в огромната си степен успех. Който вероятно няма да бъде оценен напълно поради огромния фактор „носталгия“, на който се радва оригинала. И нещо бързо - въпреки упоритите слухове, че вече се готви продължение - новият филм разказва достатъчно добре и завършва историята. За което сценаристите определено заслужават похвала.
Личната ми препоръка – насладете се на представлението, което е поето от много кадърни и амбициозни отговорници. Защото си заслужава. Паркът отвори врати и Ви очаква.
