Жан-Пол Белмондо - един от най-прочутите френски актьори в света, почина на 88 години.
Роден e на 9 април 1933 г. в Ньой сюр Сен. Като тийнейджър Белмондо се раздвоява между спорта и изкуството. Бяга от къщи с пътуващ театър, след което решава да стане скулптор като баща си. Но много скоро зарязва и тази идея заради бокса, на който се посвещава и дори става шампион на Париж в категория среднотежка.
Към 20-ата му година на везните натежава увлечението по актьорството и той постъпва в Консерваторията за драматични изкуства. Някои от преподавателите там обаче го предупреждават, че със своята външност би изглеждал смешен в любовни сцени. Ала и без да е красив като Ален Делон, Белмондо има за партньорки не само на екрана, но и в живота, някои от най-красивите жени на света. През 1957 г. дебютира в киното с филма „Пеша, на кон и с кола“, но повечето от епизодите с негово участие са изрязани при монтажа.
По-забележима роля прави в „Бъди красива и мълчи“, в който играе за първи път в тандем с Ален Делон. Следват участия в „Чочарка“ със София Лорен, „Модерато кантабиле“ с Жана Моро и особено „До последен дъх“, смятан за един от главните филми на знаменитата „Нова вълна“ във френкото кино. Именно ролята на симпатичния престъпник в най-известната творба на Жан-Люк Годар му носи световна слава.
За 50 години в киното се снима в 84 филма, успявайки да създаде незабравими образи на обаятелни бунтари, благодарение на които се превръща в кумир на европейската младеж. Дори възниква цяло направление, наречено „белмондизъм“, защото неговите последователи копират жестовете, мимиките и начина на обличане на любимия си актьор. До средата на 80-те героите на Белмондо са главно смели авантюристи или цинични герои.
Филмите му са изпълнени с опасни каскади, които за разлика от много свои колеги почти винаги изпълнява сам. Има и над 40 роли на театралната сцена. През 1989 г. е удостоен с награда „Сезар“ (френският еквивалент на „Оскар“) за ролята си във филма на Клод Льолуш „Галеник на съдбата“, но отказва престижния трофей, защото неговият създател – скулпторът Сезар, се отнасял отрицателно към творбите на баща му.
През 2001 г. получава инсулт, който парализира дясната половина от тялото му и Белмондо губи говора си. Все пак той успява да се възстанови и шест години по-късно се завръща с филма "Мъж и куче".
