"Розовият облак с Оскарите и мечтите по тази тема приключиха за нас снощи. Стана с обаждане от най-деликатния директор на Националния филмов център, 5 минути след като е получил писмо от Академията до Националния филмов център, че нашият филм „Майка“ има към три-четири минути повече английска реч от допустимите 50% за „международен филм“ (international feature). Според тези сметки, не сме международен филм, въпреки международния ни екип, едни дефиниции, които се сменят няколко пъти в последните година", написа режисьорът на лентата Зорница София Попганчева в пост в социалната мрежа "Фейсбук".
Тя заяви, че приема тази изненада, но би искала:
"Отново да благодаря за селекцията на многоуважаемата комисия, че ни избра за българско предложение за Оскарите 2023, интересувайки се от качествата филма;
Да припомня, че никъде на сайта на Академията не се обяснява „как точно“ се измерва тази реч, и след като им писахме най-учтиво да ни упътят – субтитри ли да броим или думи и букви на дадения език, те ни отговориха с „времетраене“ и двама души от екипа ми, с по два хронометъра измериха речта във филма с приблизително равен резултат, а именно – единият с 30 секунди а другия колега с 1:35 повече за „non-English speech” тоест български, суахили и масайско наречие. И предадохме „Майка“ по живо по здраво като „международен филм“ с международен и не-американски екип;
Да пожелая на следващия български филм, който покрива тези технически изисквания голям успех! Защото трябва да имаме български представители на всяко едно значимо филмово събитие и защото колкото повече български филми се гледат по света, по-леко е за идващите в бъдеще", пише Попганчева.
Тя отчита, че филмът „Майка“ си е пак същият филм, направен с актьори, инвестирали се на 1000 процента и "екип-нинджи от България, Хърватия и Германия в едни доста сложни условия".
"Независимо дали има три минути повече английски реч или 1 и половина минута повече български плюс суахили, за мен той говори на езика на сърцето. Това, че има английска реч е обусловено от автентичната история на героинята, която отива да работи с изоставени деца в Кения, където по една случайност никой не говори български. Филмът не е и американски, доколкото разбирам. Но според Академията не е и международен. Може да е извънземен.
Той говори на езика на сърцето главно заради Дария Симеонова, Леон Лучев, Перис Уамбуи, Стив Матиас, Дария Димитрова, Ламар Мунене и нашия прекрасен екип, на който безкрайно благодаря. Съжалявам, че Академията не са съгласни да се състезаваме с „международните филми“, и особено ми е тъжно, защото това е не поради творчески причини, а заради някакви цифри, които никой не знае как се получават и какво значат.
На мен лично ми се плаче, защото видях за втори път след „Мила от Марс“, който също беше българския избор за наградите на Академията, как у нас тази селекция значи много - за екипа и актьорите ми, за съседите ми в кооперацията дори, за хора по улиците, които ми пожелаваха успех в Щатите. Реално да се избере български представител от общо 8 български филма през тази година е несравнимо със селекция в А-категория фестивал, каквито имаме вече две за филма „Майка“, където се избират 12-ина филма от няколко хиляди кандидатстващи филма от целия свят. Това е специфика ясна предимно в киносредите, където селекциите в конкурсните програми на А-фестивалите са професионално признание, за което сме благодарни.
Радвам се поне, че тази "изненада" дойде докато все още е възможно да се предаде друг български кандидат. Аз лично ще стискам палци на всеки български филм и на следващия ми колега.
А „Майка“ ще стартира на фестивала Златна Роза във Варна на 24-ти септември, после е в Конкурсната Програма във Варшавския фестивал 20 октомври, после е в Котбус, Германия, после откриваме Киномания на 17 ноември в зала 1 на НДК, после е в Хага. А в кината в страната излизаме през януари. Въпросът, който задава филма е „Какво е майка да имаш?“ Заповядайте на кино!", завършва поста си режисьорът на лентата.
Още: Крис Рок отказа да бъде водещ на Оскарите догодина
