Прехвърлилата 50 години Хатидже живее в запустяло село в Македония. Всеки ден тя изкачва един хълм, за да се грижи за своите пчелни семейства, сгушени в скалите. Като им пее загадъчни мелодии, тя внимателно се придвижва между кошерите без мрежа и ръкавици. Хатидже сама поправя повредените кошери, грижи се за болната си майка и от време-навреме пътува до столицата, за да продава своя мед. Един ден странстващо семейство се установява до къщата на Хатидже и нейните спокойни владения са оглушени от ревящи двигатели, седем крещящи деца и 150 крави…
Историята на „Медена земя“ започва много преди хората някога да са живели в региона, но разказът ни се фокусира върху последните двама останали жители – Хатидже и нейната майка Назифе. Точно както пчелите работнички прекарват целия си живот в грижи за пчелната майка, която никога не напуска кошера, Хатидже е посветила собствения си живот на грижите на своята сляпа и парализирана майка, неспособна да напусне малката им, порутена хижа. Филмът е разположен извън всичко познато, не е свързан с конкретно време и география, поселението е почти недостъпно, без пътища и въпреки това се намира само на 20 км от най-близкия съвременен град.
Семействата тук използват простонароден турски език от миналото и самият разказ е по-скоро визуален, не се води от диалог, героите се разбират чрез езика на телата, чрез взаимоотношенията и споделените емоции. Тази визуална и интуитивна комуникация приближава публиката по-близо до героите и до самата природа и затвърждава усещането, че хората са само един от многото видове, еднакво засегнати от обстоятелствата и средата, които човечеството непрестанно променя.
Протоколът от Нагоя за достъп до генетични ресурси към Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие влезе в сила в края на 1993 година и установи глобални насоки за достъп до справедливо и равноправно разпределение на ползите, произтичащи от експлоатирането на природата и нейните богатства. Генетичното разнообразие или биологичното разнообразие позволява на популациите да се адаптират към променящата се среда и променящия се климат, допринасяйки за опазването и устойчивостта на ресурсите. „Проблемът с меда“ в този филм илюстрира риска, който поемаме при игнориране на тези протоколи и елементарната грижа към природата. Историята на Хатидже е микрокосмос – документален образ на представата за тясната взаимовръзка между природата и човечеството.
* * *
Дебютният игрален филм на документалистите Любомир Стефанов и Тамара Котевска „Медена земя“ е заснет в продължение на три години от изключително малък екип, посветил се на интимно сътрудничество между създателите на филма и неговите герои. „Медена земя“ е създаден с широкоекранен размах на епично платно, визуално амбициозен, в основата му са неочаквано драматичен разказ и изненадващо приятно чувство за хумор. Това е труден и нежен портрет на деликатния баланс между човечеството и природата, поглед към бързо изчезващ начин на живот и незабравимо свидетелство за силата и упоритостта на една необикновена жена.
Тамара Котевска е родена на 9 август 1993 година в Прилеп, Северна Македония. Със своя дипломен филм „Studants“, подкрепен от Trice Films и Факултета по драматични изкуства – Скопие, Тамара печели наградата за най-добър балкански филм на Международния фестивал на документалния филм в Тирана.
Нейният първи професионален документален филм с екологична тематика е „Езерото на ябълките“, подкрепен от Програмата на ООН за развитие (като сценарист и сърежисьор) – премиерата му е на Международния фестивал на природата Намюр, получава наградата Prix de l'environnement във Франция, както и почетна грамота от филмовия фестивал в Инсбрук, Австрия, и награда Perseus на T-Festival в Бърно, Чехия.
Любомир Стефанов е роден през 1975 година в Скопие. Притежава над 20 годишен опит в разработването и създаването на комуникационни концепции и документални филми, свързани с проблемите на околната среда и човешкото развитие. Работи за клиенти като агенции на ООН, Euronatur, Swisscontact и др. Предишни негови филми са „Шумните съседи“ (2005) и „Езерото на ябълките“ (2017).