Филмът разкрива две различни приключенски истории за смисъла и красотата на живота и връзката на хората с изкуството. „До последния каприз“ е филм откровение; това е една история за виртуозен цигулар, който се е оттеглил от големите сцени с една-единствена цел – да изсвири съвършено „Капризите“ на Паганини за себе си, не за публиката. Той истински вярва в мотото „Стремежът към съвършенство е животоподдържащо условие. Постигнатото съвършенство е загуба на интерес към живота.“ Оръжие, заровено в земята, среща и преплита съдбата му с тази на момчета от едно планинско село. Тази среща ще преобърне живота им завинаги. За да създаде сценария за филма си, Иван Юурков се вдъхновява от книгата за живота на известния музикант Николо Паганини.
„Наистина е трагично да се окажеш излишен в собственото си време. Вярвам, че всеки човек разполага с таланти, дарени свише, с които да постига лично удовлетворение. Да обичаш това, което правиш и да правиш това, което обичаш - това е изкуство. Съвършенството е утопия, но стремежът към съвършенството изгражда, възпитавайки човека в една изтънчена чувствителност към красотата. Този път е дълъг и труден. Човек се опитва да бъде значим, но доста често по пътя заравя своите таланти, обслужвайки условията на живота в комфорт. Малцина отстояват и постигат висоти, които осмислят съществуването на човека“, споделя Иван Юруков.
Създаден от независим екип от актьори и професионалисти, които по време на снимките работят изключително мотивирано, амбицията на филма е да представи на зрителите един вдъхновяващ кинопроект. „Участващите актьори са прототипи на съответните роли, с много малки изключения. Това бе естествен ход за изграждането на сценария и допринесе за истинното присъствие на всеки един от тях. Актьорите, както и всички зад камерата, се вложихме отдадено, превръщайки се в съавтори повреме на работата върху филма и самото му заснемане“, допълва режисьорът.
Първата част от филма е заснета в село Делвино, разположено в южните покрайнини на Рила планина. Любопитен факт е, че частите от „24 каприза“ на Паганини са изпълнени от световно известния цигулар Светлин Русев, който участва във филма като най-добрия приятел на един от главните герои. В актьорския състав влизат още Стоян Младенов и младите таланти Марти Тодоров и Пепи Тодоров. Голяма част от проекта Иван Юруков реализира със собствени средства и с хонорара си от „Като две капки вода“. За да довърши продукцията, той организира дарителска кампания, с която е допълнена липсващата част от бюджета.
За ролята си на режисьор и актьор, Иван Юруков споделя - „Всяко изкуство съдържа в себе си всички изкуства. В шкафа ми стоят дипломи за „Режисьор“ и „Актьор“, но те не ме правят такъв. Всяка нова работа, актьорска или режисьорска, е изпит. А изминаването на пътя е истинският учител, независимо от оценката на авторитети. „До последния каприз“ е първият ни пълнометражен филм - за мен и още много съавтори от творческия състав, върху който работим от четири години. Беше дълъг и труден процес, но удовлетворението от крайния резултат е споделено.“
