„Форест Гъмп” е лауреат на около 50 награди в най-различни категории по най-различни фестивали по целия свят получени през 1994 и 1995 г. Сред тях са и шест награди Оскар, вкл. най-добър филм, режисура, главна мъжка роля и адаптиран сценарий. Наградите са получени в конкуренцията на „Изкуплението Шоушенк” и „Криминале”. 1994 година е историческа в това отношение, защото представлява концентрация на изключително качествено и популярно високо кино, устояло и доказало се в последните близо 20 години. Във вечната класация на престижната онлайн филмова енциклопедия IMDB (Internet Movie Database) към месец август 2021 г „Изкуплението Шоушенк” е класиран на първо място с рейтинг 9,3/10, а „Криминале” с 8,9/10 и е на осмо място. Форест е на 12-то с оценка 8,8/10. Морган Фрийман, Джон Траволта и Пол Нюман съперничат на Том Ханкс на всички фестивали. Друга авторитетна неправителствена организация Американския филмов институт (American Film Institute) класира „Изкуплението Шоушенк” на 72-ро място, „Форест гъмп” на 76-то, а „Криминале” на 94-то място. Настоящaта статия цели да потърси, през една конкретна интерпретация, причини отвъд художествените за фаворизирането на Форест Гъмп, без по никакъв начин да опровергава изключителните качества на филма.
„Форест Гъмп” представлява послание на Холивуд към либерализиращия се Втори (а и Трети) свят след края на Студената война. Филмът презентира възможностите на страните с либерална пазарна икономика (Запада), проследявайки, дори роматизирайки американските въжделения по времето на Студената война пред публиката на освобождаващия се свят.
През 1989 г. рухват комунистическите режими на Изток и в тях се установяват демократични пазарни икономики по Западен образец. Този образец включва изграждане на демокрация, политически свободи, върховенство на закона, спазване на човешки и граждански права, свободни пазари, свобода на инициативата. Но филмът по-скоро презентира възможностите на системата, отколкото да бъде идеологическа пропаганда. Окончателната победа на западните либeрални, демократични пазарни икономики над другите политически утопии (фашизъм и комунизъм) е коронясана с титлата „Края на историята”. Но дори още преди това, именно по време на Студената война, Запада се придвижва към постмодерното, където започва демонтажа на метанаративните и политическите утопии на предходни епохи или поне скептицизма към тях нараства. Снема се доверието във възможностите на политическитe утопии чрез идеологии да предложат формули за пълноценно човешко осъществяване. Утопиите и метанаративите обезценяват настоящия, реален живот като го релативизират чрез обещание за бъдещ, предполагаем и хипотетичен, по-истински и по-красив свят. Такова обещание обаче подчинява човешкия живот и отрича и обезценява реалното, сякаш те не могат да бъдат ценни сами по-себе си. Успеха, щастието и личностното благоденствие не трябва да се търсят в политическите утопии, а по-скоро в настоящето, в помирение с реалността, в индивидуалния, в частния свят, във връзката с други хора. Това е светът на Форест, който не трябва да постига бъдеще. Това са и причините защо във филма никъде експлицитно не се говори за противоборство между комунизъм и либерализъм, въпреки че действието се развива изцяло по време на Студената война.
Либералната пазарна икономика, разказва филма, вече е създала среда на всеки, който е инициативен, активен, позитивен, вярващ и хуманен да успее. Дори и да е бавно развиващ се. Достатъчно е да имаш малко конкурентни предимства - да тичаш и да играеш тенис на маса, но да ги развиваш с желание, с усърдие. Именно такъв е главният герой и системата му позволяваше. Което е парадокс – в идеалната либерална пазарна икономика може да успее, дори този, който (по дефиниция) не би трябвало да успее. Да, ще има изпитания, беди, лишения, тъга, скръб, но преодолявайки ги, малкото неграмотно и бавно дете ще изживее толкова интересен живот и ще израстне успял, богат, известен мъж, баща и герой от войната. Такъв живот в авторитарна система по подразбиране е невъзможен. Възможностите означават свобода, свобода значи либерализъм.
Акцент във филма е инициативата. Ако не знаеш какво да правиш, инициирай движение, дори абсурдно такова. Нелепи са и постъпване в армията, и улов на скариди, и безсмислено тичане от край до край, но дори и те съдържат възможности. Подобен на горния парадокс – в привидно безсмисленото може да се потърси състоятелното. По време на движението ще се срещнат шансове, които могат да доведат до благополучие. Дори и по силата на случайността, на късмета. Случайното (късмета) е иманентно на инициативата. Инициативата преодолява (само)внушенията за предопределеност, за усещане на живота като участ.
Но външната среда трябва да бъде в синергия с вътрешната. Необходими са нравствено-психологочески личностни качества. Например несломимост при отхвърляне. Форест е хронично отхвърлян и обиждан, за да ги преодолее. Унинието, негативизма, пороците и самоотчуждението не са препоръчителни. Ако човек успее да ги превъзмогне – лейтенант Дан (Гари Синийз) и Джeни (Робин Райт) - може да сполучи и трябва да бъде приет.
Персонажът Форест Гъмп е най-големия парадокс и противоречие. Умствено ограничен, но емоционално интелигентен. Бавен, но осъзнаващ важното, дори собственото си състояние - в края на филма попита Джени дали сина му е „умен или ...” като него. Глупав, но способен, след като постигна всичко. Шапки долу за Том Ханкс.
Части от горния анализ са приложими и за „Изкуплението Шоушенк”, и „Криминале”. Може ли основната причина „Форест гъмп” да бъде по-награждаван от тях е заради по-пълноценното отразяване на духа на епохата? Уверено може да се твърди, че Холивуд и други филмови академии и фестивали се повлияват от световни политически и обществени събития и промени. Пряко и косвено, а може би и стимулирано. Все пак „Форест гъмп” остава един от най-брилянтните филми, заслужаващ всичките си отличия, дори и без цайтгайст причини.
