Дъсти Кропхопър, вие изминахте дългия път от малък селскостопански самолет до състезател от световна величина. Защо решихте да смените попрището си така рязко и да станете пожарникар?
О, аз просто си вземам малка почивка от състезателната дейност, за да мога да помогна на съгражданите си от Пропуош Джънкшън. Добрият ми приятел Мейдей, довереният ни пожарен камион, се нуждаде от верен помощник, така че аз се предложих за доброволец. Щом Мейдей бъде обновен и се яви кандидат за постоянен негов помощник, ще се върна към състезателната си дейност за нула време.
Чуват се слухове, че имате сериозен механичен проблем, което прави състезателната ви кариера застрашена. Има ли някаква истина в това?
Какво? Механичен приблем? Това са пълни глупости! Никога не съм се чувствал по-добре. Механикът ни – Доти, редовно ми прави пълна проверка – от най-малкото болтче до витлото и ме държи във форма. Няма нещо, което тя да да не може да поправи. Съвсем скоро ще се върна към състезанията. Следващият въпрос.
Какви са впечатленията Ви от спасителния отряд на военновъздушна база „Връх Пистън?
Страхотна тайфа. Много са мили. Някои повече от останалите, разбира се. Госпожа Враби определено е много приятелски настроена. Покани ме в своя хангар няколко пъти, плюс това винаги ме проверява как съм – и през деня, и през нощта. Парашутистите огнеборци обичат да тренират много – поне аз мисля, че е тренировка. Вихролет е силен, мълчалив тип, но когато говори, по-добре да слушате. И Блейд – е, Блейд е с доста корав характер, какъвто трябва да бъде един командващ към своя екип и вече съм почти сигурен, че не се опитва да ме убие. През повечето време. (смее се). Страхотен професионалист е и си разбира от работата. Всъщност всички са такива. Може събрани заедно да изглеждат странно един до друг, но чуе ли се алармата за пожар – това е най-добре смазаната машина, която съм виждал. Възхитен съм от уменията им, отдадеността им и тяхната храброст. Те долитат, когато другите отлитат, рискувайки живота си за хора, които дори не познават.
Кое е най-голямото Ви предизвикателство досега?
Ами, въпреки че съм доста добър в летенето на ниски височини от дните ми на селскостопански самолет, да гасиш пожари от въздуха е съвсем ново и различно предизвикателство. нивите никога не са горели (освен онзи път, когато Чък се подготвяше за състезание с камиони, но това е друга история!). Единствените облаци дим, които бях виждал, бяха тези, които пръсках аз. Сега летя над непознат, пресечен терен, заобиколен от дим и огън, сред други самолети, опитвайки се да направя идеалната капка, докато животът на земята е застрашен.
Какво се надявате да научите от това предизвикателство?
Знам, че съгражданите ми разчитат на това да стана сертифициран пожарникар. Както Мейдей, правилно отбеляза, първите въздушни огнеборци, са именно селскостопанските самолети. Така че гасенето на пожари е в горивните ми връзки, така да се каже. И се надявам да успея да се справя.
