Документалният филм "Моят чичо Любен" представя художника Любен Стоев (1939-2016) през разкази на неговия племенник Рей ван Цешау. Премиерата е в кино "Одеон", в деня, в който художникът щеше да навърши 85 години - 18 януари.
Произведения на художника ще бъдат показани в рамките на премиерата на филма. Експозицията е озаглавена "85 години от рождението на Любен Стоев", а акцент в нея са дърворезът и техниката на дървореза. "Това не е дърворезба - дялка се върху дъска изображението и се взима отпечатък. Така че ще изложим тези дъски, които са матрицата, с която се печатат отпечатъците, както и от инструментите на Любо, което ще бъде акцент. Ще има както и съвсем ранни негови неща от София и от Дрезден, така и последния му цикъл "Градът отгоре", в който са включени градски пейзажи, покриви, такива неща", каза Никола Бошнаков - режисьор на филма, на специална пресконференция в БТА.
Още: Магията на документалното кино: Разказ от фестивала "Златен Ритон" 2023 (ВИДЕО)
Кадър от филма "Моят чичо Любен", източник: Арт фест
Бошнаков разкри, че имал идея за филма от доста време, но след кончината на Любен Стоев тя е останала на заден план. "Но Ивайло Манев (сценаристът на филма) и Джеки се захванаха. Ивайло Манев беше двигател да убеждава Джеки, че трябва да се направи филм за Любо, защото е значим творец. Джеки чувстваше известно неудобство да го прави сам и така ме привлякоха в тази работа. Аз трябваше да измисля ключ, в който да направим филма, защото самият Любо вече го нямаше", разказа Бошнаков и допълни, че този ключ е свързан именно с разказите на племенника на художника.
Рей ван Цешау, който е син на Георги Стоев-Джеки, участва в създаването на документалния филм и зад камерата. Заедно с групата си Ray and the Rockets той е част от екипа, създал музиката за продукцията. Другият син на Джеки Стоев – Антони Стоев, е оператор на филма. "Когато един филм стане толкова семеен, е трудно. Няма дистанция. Аз бях достатъчно навътре, за да ги познавам добре и достатъчно външен, за да мога да имам някакъв страничен поглед", каза Никола Бошнаков.
Още: Светослав Овчаров за филма "Герой на нашето време": В главната роля "Хомо Балканикус"
Какво ще видим във филма
Освен разказите на Рей ван Цешау в "Моят чичо Любен" са използвани още части от над 300-часовия видеоархив на Любен Спасов. "Той, за съжаление, беше в лоши формати, техниката мина през всякакви метаморфози от кинолента към видео. Архивът беше в недотам добро качество и трябваше да се измисли някаква форма как да влязат тези архиви", посочи режисьорът.
Кадър от филма "Моят чичо Любен", източник: Арт фест
В документалната продукция са включени още откъси от интервю, което художникът е давал пред режисьора Атанас Христосков за филма "Истории като на кино". "Той е работил като плакатист. Навремето художници правеха на големи формати – три на четири метра, правеха филмовите плакати и реално това се закачаше отпред на киносалоните. И Атанас Христосков го беше интервюирал от тази гледна точка. Три дни снимки бяха имали с него – нещо, от което твърде малко влезе в самия филм на Наско. Филмът беше замислен по-полифонично, с много герои, много кина и един герой като Любо измества центъра. Така че този материал беше останал някак си встрани. Това пък за нашия филм беше голяма находка, защото получихме в добро, адекватно качество живия активен Любо, след като той вече беше починал", отбеляза Никола Бошнаков.
Той разказа, че във филма са запечатани още разговори и моменти с Георги Пенков-Джони, Ицко Финци, а във видеоархивите има кадри с Огнян Видев, Васил Пармаков и други.
Още: Режисьорът Илиян Метев за "Една провинциална болница" - филм за най-тежките месеци на пандемията
Любен Стоев - познат и непознат
"Ние познавахме Любен Стоев достатъчно добре. Лошото е, че той беше много известен в кинаджийската компания на брат си, в един бохемско софийски кръг, но не е така широко известен като художник и може би филмът запълва тази празнина", каза Бошнаков. Допълни, че според него Любен Стоев към момента няма необходимото признание на голям художник, но е оставил много силен дух и начин на отношение към света. "Той хем е дълбок, хем при него винаги това се свързва с хумор, с ирония и с някаква шега и намигане", отбеляза режисьорът.
По думите му всяка гилдия е малко или повече затворена. "Той (Любен Стоев) никога не е бил плътна част в художническата тайфа. Той винаги е гравитирал повече около кинаджийската тайфа на брат си. Затова си мисля, че просто трябва да се въртиш в една среда и да бъдеш активен там, за да получиш повече признание приживе. Но това Любо никога не го е привличало толкова. Той обичаше да си подписва албумите, които подарява с: "По-добре жив, отколкото безсмъртен", разказа режисьорът.
