Андро Сахварелидзе е завършил Държавния филмов институт в Москва и от 2000 година във филмографията му има 17 късометражни и пълнометражни творби, като той е сценарист, а на част от тях - и режисьор. С проекта си „Washington” Сахварелидзе участва на фестивала GoEast във Висбаден 2008, а през същата година представя късометражния „Dream” на DiBA Express – Барселона. Сценарият на „Washington” получава награда за развитие от фонда Hubert Bals и е номиниран като най-добър проект на втория DAB-форум за копродукции в Ереван 2008. Освен като актьор в главната роля на филма, Андро Сахварелидзе участва и в работата по сценария на „Срещи на сляпо”.
Мариам (или Марика) Антадзе е юрист по образование, следва криминално право в Ню Йорк и е бакалавър по съдебна психология. Тя е специалист психолог, занимава се с рехабилитация и съдействие при травматични и психологически проблеми, работи с деца, юноши и техните семейства, които имат поведенчески и емоционални проблеми. Мариам е член на общността, която се занимава с психотравма в Грузия и на Европейската общност за травматични и стресови изследвания. Антадзе не е професионален актьор, но това прави присъствието й в „Срещи на сляпо” още по-органично и непринудено.
Каква е историята зад филма?
Марика: От доста време Леван искаше да направи филм за съвременните отношения, за истинските връзки и приятелството. Вързките мъж-жена, деца-родители, между приятели. Идеята му е провокирана и от факта, че в Грузия има голям недостиг на подобен тип филми.
Андро: В началото двамата с Леван искахме да направим трагикомедия и чисто и просто да се съсредоточим върху връзките: приятели от детинство, които показваме на по-късен етап от живота им в различни светлини. Разкриваме техните характери, показваме тези хора в различни аспекти от живота им, опитваме да се предскажем по какъв начин това би променило отношението им един към друг. Дали би променило начина, по който се възприемат един друг.
Изначално сценарият се движеше точно по тази схема, но след това решихме, че трябва да разчупим историята, да я направим по-интересна. Така бяха добавени много нови идеи към сценария: обектът на чувства на главния герой, затворникът, момичето от провинцията, беглецът. Това направи филмът по-пълен, по-смислен и по-жизнен.
Кои са главните герои?
Марика: Мъж на средна възраст, който търси истинска връзка, учителка и нейната дъщеря, току що излязъл на свобода затворник, момиче от провинцията, което търси шанс за развитие, сляпо момиче, беглец.
Андро: Учителят, който се влюбва в жената на току що освободения затворник; фризьорката, която се разкъсва в любовта си между двама мъже; най-добрият приятел на Сандро, който е бивш футболист и сега тренира женския отбор, момиче от провинцията, бременна бегълка.
Откъде са?
Марика: Тбилиси.
Каква е тяхната история?
Марика: Всички герои са имали тежко минало и искат промяна.
Андро: Всички герои имат различно минало и истории. И това е едно от нещата, които смятам за най-интересни в този филм – колкото и много истории и събди да има преплетени в него, режисьорът успява да запази контрол над нещата и да разкаже цялата история. Освен това публиката много лесно се влюбва в героите.
Как се срещат и каква е връзката между тях?
Марика: Редица срещи се случват между героите. Като се започне с началната сцена, която представлява „сляпата” среща между главният герой и момичето от провинцията. Мисля, че тя е най-интересната от всички пресечни точки, защото е крайно нетипична.
Андро: Филмът е за самотата на човека и за нуждата от взаимоотношения и връзки . Някои от срещите на героите помежду им, са много необичайни за публика. Давам за пример началната сцена на филма: среща на сляпо, която, въпреки че момичето изразява готовността си да създаде, не се развива. Също срещата на Сандро с бившия затворник , както и тяхното много странно еднодневно приключения. За публиката остава неясно защо Сандро помага на Тенго.
Мисля, че представянето на тези забавни първи срещи и отношения, показва много за личността и индивидуалността на героите .
Ако можехте да изберете, която от ролите бихте изиграли?
Марика: С най-голямо удоволствие бих изиграла главната роля.
Андро: Отново щях да изиграя същия герой.
Любовта и болката винаги ли вървят ръка за ръка?
Марика: И болката и любовта са прекалено силни емоции, без които хората едва ли биха съществували. Затова е логично да вървят заедно, но не е задължително винаги да е така.
Андро: Не е задължително. Двете могат да съществуват и поотделно.
Как българската публика прие филма?
Марика: Страхотно. Българите са много добра и искрена публика.
Андро: Страхотно. Много отворена публика.
Какво е да отидеш на „среща на сляпо”?
Марика: Не знам, никога не съм била.
Андро: Не съм ходил никога.
