Международното жури на Балканския конкурс на 25-тия София Филм Фест включва трима режисьори: известният режисьор и продуцент Дорон Еран (Израел), опитният документалист Джон-Пол Дейвидсън (Великобритания), работил по пътеписи с Майкъл Пейлин и Стивън Фрай и откритието на София Митингс Лили Хорват (Унгария), участвала с дебюта си в Международния конкурс в София.
Ето кои са 13-те филма, състезаващи се в Балканския конкурс през 2021.
* „Галактика Андромеда“ („Andromeda Galaxy“) – Косово-Испания-Италия-Северна Македония, режисьор Море Рача;
* „Главни букви“ („Uppercase Print“) – Румъния, режисьор Раду Жуде;
* „Жив човек“ („The Living Man“) – Сърбия-Германия-България, режисьор Олег Новкович;
* „Зора“ („The Dawn“) – Хърватия-Италия, режисьор Далибор Матанич;
* „Концентрирай се, бабо“ („Focus, Grandma”) – Босна и Херцеговина-Турция, режисьор Пиер Жалица;
* „Оазис“ („Oasis“) – Сърбия-Нидерландия-Словения-Босна и Херцеговина-Франция, режисьор Иван Икич;
* „Призраци“ („Ghosts”) – Франция-Турция-Катар, режисьор Азра Дениз Окяй;
* „Просто хора“ („Only Human“) – Северна Македония-Сърбия-България-Косово-Словения, режисьор Игор Иванов;
* „Сан Ремо“ („Sanremo“) – Словения-Италия, режисьор Мирослав Мандич;
* „Февруари“ („February”) – България-Франция, режисьор Камен Калев;
* „Шивач“ („Tailor“) - Гърция-Германия-Белгия, режисьор Соня Лиза Кантерман;
* „Ябълки“ („Apples“) – Гърция-Полша-Словения, режисьор Христос Нику;
* „Quo Vadis, Аида?” („Quo Vadis, Aida?“) – Босна и Херцеговина-Австрия-Румъния-Нидерландия-Германия-Полша-Франция-Норвегия-Турция, режисьор Ясмила Збанич.
Извън конкурса ще видим „Пари“ (“Pari”) – Гърция-Франция-Нидерландия- България, режисьор Сиамак Естемади.
Ето и повече информация за филмите, които не бяха обявени досега.
„Quo Vadis, Аида?” („Quo Vadis, Aida?“) на най-успешната босненска режисьорка Ясмила Збанич (позната у нас с филмите си „Гърбавица“ със „Златна мечка“ от Берлин и „Островът на любовта“) е разказ за едно от най-жестоките събития в Европа през 90-те години на миналия век – в последните дни на босненската война през юли 1995 година са избити 8 000 момчета и мъже по време на геноцида в Сребреница. Това се случва под надзора на международната общност и ООН, които уж „защитават цивилните босненци“, но по време на този акт не се намесват, за да спрат масовото насилие срещу невинни хора. В опустошителния разказ на Ясмила Збанич за зверствата от този период е уловен ужаса на геноцида, както и абсурдното безразличие, което позволява всичко това да се случи.
„Quo Vadis, Аида?“ не е исторически ревизионизъм – филмът работи за преразглеждане на фактите, поставяйки в центъра тежкото положение на жертвите; не само касапницата, но и по-широките злини, предизвикани от институционалния провал и международно безразличие“, коментира „Варайъти“. Филмът участва в основния конкурс във Венеция, има множество международни награди и е в краткия списък за международен Оскар, а Ясмила Збанич бе поканена в основното жури на предстоящия кинофестивал в Берлин, съставено от режисьори, носители на „Златна мечка“.
Удостоен с награда в Сан Себастиан и с номинация за „Сърцето на Сараево“, пълнометражният дебют на Море Рача „Галактика Андромеда“ („Andromeda Galaxy“) пресъздава историята на 52-годишен безработен механик, който наема ремарке, за да живее в него. Дъщеря му е в тийнейджърска възраст и е изпратена в сиропиталище след смъртта на майка ѝ. Въпросът е дали двамата ще успеят да се сближат. „Творбата е топъл, класически конструиран филмов разказ за връзката между баща и дъщеря с открояващ се креативен визуален стил, който впечатлява и насочва вниманието към таланта на младата косовска режисьорка“, пише в ревюто си Cineuropa.
Най-новият филм на режисьора Далибор Матанич „Зора“ („The Dawn“) разказва за трансформирането на традиционните общности и за онези моменти, в които съсед застава срещу съседа. Историята е ситуирана в дистопично бъдеще - в селото, в което живее едно семейство с двете си деца, ежедневието вече не е безопасно. В опита да превъзмогнат предишна трагедия, четиримата не са готови да последват съседите си и да заминат за града. Като смесва алегорията с твърде познатата тема на общностите, разделени по идеологически и религиозни причини, хърватският режисьор създава завладяваща драма, заредена с високо напрежение. „Зора“ е вторият филм от своеобразната трилогия „Слънце“ – първият е „Зенит“ („The High Sun”), удостоен с наградата на журито от секцията „Особен поглед“ в Кан 2015.
„Оазис“ („Oasis“) е филм на сръбския режисьор Иван Икич, представен с успех на фестивала във Венеция миналата година. Копродукцията между Сърбия, Словения, Нидерландия, Босна и Херцеговина и Франция събира три отделни любовни истории за хора в едно забравено от Бога място – специален дом за деца с интелектуални затруднения, изоставени от родителите си. Разделен на три глави, всяка от които е кръстена на един от трите ключови герои, „Оазис“ представлява мозайка от разкази за пътищата на сърцата и преплитането им в трагичен любовен триъгълник. „Моето предизвикателство беше да провокирам хората с умствени увреждания да играят измислените филмови роли, а не самите себе си“, споделя режисьорът Икич в интервю за Cineuropa.
Копродукцията на Северна Македония, Сърбия, България (Гала Филм), Косово и Словения „Просто хора“ („Only Human“) е драматичен разказ на шест различни истории за стремежа за оцеляване, съхраняване на любовта и постигане на изкупление, с участието на Наташа Петрович (член на журито на Международния конкурс на 25-ия СФФ) и на българската актриса Йоана Буковска-Давидова. Начело на творческия екип е Игор Иванов, един от най-награждаваните македонски режисьори. Късометражният му филм „Буболечки“ печели „Златeн леопард“ в Локарно и има номинация за „Златна мечка“ на Берлинале. Игралният „Нагоре надолу“ („Upside Down“) е представен премиерно в Карлови Вари, а „Стаята с пианото“, с международен актьорски състав и оригиналната музика на Чили Гонзалес, е абсолютен хит с напълно разпродадени прожекции на десетки кинофестивали.
Филмът на словенския режисьор Мирослав Мандич „Сан Ремо“ („Sanremo“) e трогателна любовна история, в която фрагментирани спомени се връщат в съзнанието от песен. Главният герой Бруно се опитва да избяга от дом за стари хора, въпреки че паметта му изневерява ден след ден. Друга обитателка на дома за възрастни хора Душа го кара да осъзнае, че той все още може да изпитва чувства, макар и да не ги помни на следващия ден… „Въпросът, който поставя филмът, е могат ли емоциите между двама души, колкото и да са разбити, да ги изтласкат отвъд диагнозата и времето“, уточнява пред Cineuropa режисьорът.
„Шивач“ („Tailor“) е дебютния филм на Соня Лиза Кантерман, който поставя фокус върху последиците от икономическата криза в Гърция. Филмът разказва историята на Никос, майстор шивач, който не се вписва в заобикалящия го свят. Когато бизнесът на баща му се оказва застрашен, Никос създава удивителен шивашки магазин на колела, с който обикаля улиците на Атина и печели клиенти. Той се специализира в създаването на изискани, уникални и евтини сватбени рокли, преоткрива себе си и мястото си в света. Сценарият на „Шивач“ е разработен по време на MFI Script 2 Film Workshop. Участвал като проект на София Мийтингс, филмът на Соня Кантерман печели в Солун наградата на ФИПРЕССИ, ERT и Специалната награда на Младежкото жури.
* * *
Роденият в Техеран режисьор Сиамак Етемади учи кино във Великобритания и Гърция. Той живее и работи в Атина и именно там създава своя дебютен филм „Пари“ („Pari“), копродукция между Гърция, Франция, Нидерландия, България („Чучков Брадърс“) и Швейцария, чиято премиера беше на Берлинале 2020. Филмът ще бъде показан извън Балканския конкурс, а историята проследява една иранска майка, която търси изчезналия си син в Атина и е принудена да изследва най-тъмните кътчета на града и на нейната същност.
