Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Започва Английската революция

22 август 2015, 00:05 часа • 55611 прочитания

На 22 август 1642 година започва Английската революция. Тя е известна в историята под името Английска гражданска война. Това е въоръжен конфликт между привържениците на крал Чарлз I и парламента. Целта е да се премахне абсолютната монархия и да се установи конституционна монархия, при която кралят притежава ограничена власт. Английската гражданска война приключва с победата над привържениците на краля и създаването на Английската република.

Предпоставки за избухването на Английската революция се създават още по време на управлението на крал Джеймс I. Той обединява кралство Англия и кралство Шотландия, като установява принципите на абсолютна монархия. Това означава, че кралят притежава пълна власт и може да взима самостоятелни решения. Синът на Джеймс I, Чарлз I, развива политиката на абсолютна монархия при възкачването си на престола. Това води до задълбочаване на конфликта между парламента и краля. Чарлз I отнема правомощията на парламента и в продължение на 11 години управлява самостоятелно страната. През този период той осъществява продажба на търговски монополи и облага с данъци морските градове за допускането на военни кораби в техните пристанища. Тези действия предизвикват недоволството на голяма част от английското общество. Последната капка, която прелива чашата на търпението е женитбата на Чарлз I със сестрата на Луи XIII – Хенриета. Тя е ревностна католичка и сключването на този брак застрашава преобладаващото протестантско население в Англия и Шотландия. Така парламентът влиза в директна конфронтация с краля и се поставя началото на Английската революция.

Шотландците са първите, които се вдигат на бунт в защита на своята религия. Те сформират армия и тръгват към Лондон, за да поставят ултиматум на Чарлз I. Тъй като през този период кралят не може да събере силна войска, той е принуден да отстъпи пред исканията на шотландците. Чарлз I се съгласява да не се намесва в религиозните дела на Шотландия и да плати военните разходи. В действителност, английският престолонаследник няма такова намерение и позволява сформирането на нов парламент, за да може да се отмени плащането на военните разходи. Новосъздаденият парламент решава да се възползва от предоставената възможност и се опитва да ограничи властта на Чарлз I. Парламентът гласува закон, според който задължително трябва да се свиква на всеки три години, а монархът няма право да го разпуска. Освен това се налага забрана на краля да увеличава данъците по свое усмотрение. Чарлз I е бесен от действията на парламента и решава да го атакува. Той разпорежда ареста на петима от членовете на Камарата. Заповяданите арести така и не се извършват, а кралят е принуден да напусне Лондон. Той заминава за Йорк, където започва сформирането на своя армия.

Парламентът също започва събирането на войска. Той притежава по силни позиции в графствата в Източна и Южна Англия. Чарлз I пък успява да укрепи своите сили на север. Първоначално армията на краля има предимство пред армията на парламента. Тя се състои от добре обучени представители на висшето общество и военни стратези. Това са хора, които знаят как да воюват и да прилагат военна тактика. Първата битка между двете армии завършва с победа за Чарлз I. Той превзема Оксфорд и започва да подготвя настъпление към Лондон. Тогава организацията на парламентарната войска се поема от Оливър Кромуел. Той е член на парламента и притежава добри военни познания. Кромуел вярва, че при изграждане на дисциплинирана армия може да се постигне победа над кралските войски. На 2 юли 1644 година, той доказва своето твърдение, като разгромява кавалерията на Чарлз I в битката при Марстън Мур. По молба на Кромуел, през 1645 година парламентът приема промени в закона за армията. Дотогава войници са ставали представители на по-богатите семейства. След гласуваните промени, войници стават хора, които притежават бойни умения и познания. Новата армия на парламента участва в битката при Нейзби на 14 юни 1645 година. Тогава кавалерията на Чарлз I търпи сериозно поражение и английският монарх е принуден да се предаде. Следват мирни преговори, които продължават 2 години и не водят до никакъв резултат. Поради тази причина през 1647 година, Чарлз I е предаден на английския парламент.

На 26 януари 1649 година, английският крал Чарлз I е осъден на смърт чрез обезглавяване. Четири дни по-късно неговата присъда е изпълнена. След смъртта на краля, парламентът отнема правомощията на монархията. През 1649 година се приема закон, в който се обявява създаването на Английската република и се заявява, че страната се управлява от парламента.

 

Жана Попова
Жана Попова Отговорен редактор
Новините днес