На 10 септември 1898 година е убита императрицата на Австрия и кралица на Унгария – Елизабет Амалия Вителсбах. Тя е съпруга на императора на Австро-Унгария - Франц Йосиф I. Императрица Елизабет е една от най-противоречивите личности в историята на 19.век. Тя играе важна роля в обединяването на Австрия и Унгария, като посвещава голяма част от живота си в изграждане на добри дипломатически отношения между двете държави. Императрица Елизабет има голям принос за развитието на австрийската империя, но нейният личен живот е съпътстван от много неочаквани трагедии. Тя често се определя като жертва на консервативната политика и разбирания на Хабсбургите. Трагичната смърт на Елизабет само засилва мита за нещастната императрица, която цял живот е принудена да се съобразява със строгия дворцов етикет.
Императрица Елизабет Вителсбах е родена на 24 декември 1837 година в Мюнхен, Бавария. Тя е третото дете в семейството, родителите й имат общо 8 деца. Нейният баща е баварският херцог Максимилиан Йозеф, а майка й е принцеса Лудовика Баварска. Елизабет израства в замъка Посенхофен, където се радва на щастливо детство и безгранична свобода. Причината за това е, че амбициите на Лудовика Баварска са насочени към по-голямата сестра на Елизабет – Хелена. Майката на момичетата има уговорка със своята роднина, австрийската ерцхерцогиня София, че когато Хелена порасне, ще се омъжи за австрийския император Франц Йосиф I. Затова Лудовика посвещава цялото си внимание в грижа за възпитанието на най-голямата си дъщеря, като пренебрегва задълженията си към останалите деца. През 1853 година Лудовика заминава заедно с двете си дъщери, Хелена и Елизабет, за австрийския курорт Бад Ишъл. Там се намира 23-годишният император на Австрия - Франц Йосиф I. Първоначалният план е той да се запознае с Хелена, двамата да прекарат известно време заедно и в края на тяхната среща, официално да обявят годежа си. Младата Елизабет придружава сестра си за морална подкрепа. Плановете на Лудовика Баварска коренно се променят, когато австрийският император се запознава с Елизабет. През този период тя е на 16 години и се определя като една от най-красивите жени в Европа. Франц Йосиф I е силно впечатлен от нея и след края на посещението в австрийския курорт обявява, че ще се ожени за Елизабет. Двамата сключват брак на 24 април 1854 година във Виена. Така свободолюбивата Елизабет се превръща в императрица на Австрия.
Животът в австрийската столица е много различен от живота в Посенхофен. Младата императрица е принудена да се съобразява с консервативните изисквания и строгия дворцов етикет на Хабсбургите. Ежедневието на Елизабет е изпълнено с безсмислени дворцови задължения и обичаи, които само натоварват психиката на младото момиче. В същото време Елизабет влиза в тежък конфликт със своята свекърва – ерцхерцогиня София. Майката на императора не одобрява избора на своя син и прави всичко възможно, за да злепостави новата императрица. Франц Йосиф I е прекалено зает с държавни дела и отказва да се намеси в отношенията между жена си и майка си. Въпреки враждебната атмосфера в двореца, за кратък период от време Елизабет ражда две деца на императора – принцесите София и Гизела. Според дворцовия протокол на Хабсбургите, децата трябва да се отгледат и възпитават от майката на императора. Елизабет е безсилна пред дворцовите традиции и влиянието на ерцхерцогиня София. Така въпреки протестите на императрицата, майката на императора се заема с отглеждането на двете момичета. През 1857 година Франц Йосиф I трябва да замине на обиколка из Унгария. Тогава Елизабет убеждава съпруга си да го придружи и да вземат с тях двете си дъщери. По време на пътуването в Унгария, малката принцеса София се разболява и внезапно умира. Това е тежък удар за австрийската императрица, която се обвинява за смъртта на невръстната си дъщеря. Императрица Елизабет изпада в тежка депресия и в продължение на няколко месеца не напуска покоите си. Една година след трагедията с малката принцеса София, Елизабет възстановява своите сили и ражда императорския престолонаследник - Рудолф.
През 1859 година бракът на императорската двойка е подложен на изпитание. Тогава избухва войната с Франция и Франц Йосиф I е принуден да замине за дълъг период от време. Нестабилната политическа обстановка, постоянните дворцови интриги и непрекъснатите конфликти с ерцхерцогиня София, оказват лошо влияние върху емоционалното състояние на Елизабет. Тя търси постоянно усамотение в покоите си, а след завръщането на императора от фронта, решава да предприеме продължително пътуване из Европа. Елизабет посещава Мадейра, Корфу, Унгария, Англия и още много други европейски държави. Нейната поява навсякъде е посрещната с възторг и възхищение. През 1867 година, след серия от неуспешни реформи, Австрийската империя се превръща в дуалистичната монархия Австро - Унгария. Кралство Унгария получава значителна вътрешна автономия, а двете части на монархията имат право на самостоятелна вътрешна политика. Император Франц Йосиф I продължава да ръководи двете държави, като в същото време получава титлата крал на Унгария. Императрица Елизабет играе важна роля в обединяването на двете страни. Тя винаги е изпитвала симпатия към съдбата на унгарския народ и дълго време работи за подобряване на отношенията между двете държави. В края на 1867 година, Елизабет придружава австрийския император на официална коронация в унгарската столица – Будапеща. Там тя получава титлата кралица на Унгария и създава близки приятелски отношения с унгарския външен министър - граф Андраши. По време на престоя си в унгарската столица, императорската двойка решава да затопли отношенията си и една година по-късно Елизабет ражда най-малката си дъщеря – принцеса Мария Валерия.
През 1889 година настъпва поредният трагичен обрат в живота на австрийската императрица. Тогава нейният син, престолонаследникът Рудолф Австрийски, се самоубива в ловната си хижа в Майерлинг. Той е намерен мъртъв заедно със своята любовница – баронеса Мария Вецера. Императрицата отказва да приеме смъртта на единствения си син и изпада в състояние на тежка депресия. Всички в двореца обвиняват Елизабет за случилото, като твърдят, че Рудолф е наследил лабилната психика на своята майка. За да избяга от дворцовите интриги и нападки, императрицата предприема продължително околосветско пътешествие. Тя посещава Венеция, Швейцария, Португалия, Испания, Гърция, Мароко, Алжир и още много други държави. Навсякъде е облечена само в черни дрехи, в знак на почит към мъртвия си син. В средата на 1898 година, Елизабет пристига в Женева. На 10 септември същата година, докато се разхожда по крайбрежния булевард на швейцарския град, императрицата е прободена с пила от италианския анархист Луиджи Лукени. Елизабет дори не усеща пробождането и се качва на параход за Монтрьо. Тя умира няколко часа по-късно, в следствие на смъртоносната рана. Лукени е задържан още на следващия ден и след това е осъден на доживотен затвор. Той умира през 1910 година, след като се самоубива в затворническата си килия.
Днес императрица Елизабет се възприема като една от най-важните исторически личности на 19.век. Въпреки че тя не се отличава с големи политически постижения, нейното влияние в европейското аристократично общество е безспорно. Императрица Елизабет дълго време се приема като модел за подражание, а нейната нелека съдба продължава да вдъхновява много хора до ден днешен.
