На 17 юли 1918 година се извършва убийството на последния руски цар Николай II и на неговото семейство. Екзекуцията на последното царско семейство остава в руската история като едно от най-жестоките престъпления. Днес продължават да се водят спорове кой е виновен за масовия разстрел и доколко са основателни мотивите за убийството.
Николай II е последният император на Русия, представител на династията Романови, цар на Полша и велик княз на Финландия. Той наследява престола през 1894 година, веднага след смъртта на своя баща. Първоначално се смята, че той ще насочи страната към либерализация, но Николай II строго се придържа към политиката на държавно самоуправление. Неговото управление е съпътствано от много политически и социални конфликти. Той преживява две революции, война с Япония и участие на страната в Първата световна война. През февруари 1917 година народът въстава срещу монархията и се оформя антимонархическо движение. Николай II е принуден да се оттегли от престола и е заточен заедно със семейството си в Царское село. Там бившият император на Русия е под домашен арест и няма право да участва в държавните дела. През август 1917 година Временното правителство издава заповед, която гласи, че царското семейство трябва да се премести в Тоболск. Този град се намира в тюменската част на Русия, близо до планината Урал.
През април 1918 година, след избухването Октомврийската революция и разразяването на Гражданската война, Всеруският централен изпълнителен комитет разпорежда преместването на царското семейство в Москва и организирането на открит съдебен процес. Тези планове се променят от Гражданската война, която обхваща много части от страната. Започва настъплението на Чехословашкия корпус, както и на сибирската армия на Източния фронт. Напрегнатата политическа и военна обстановка изисква взимането на бързи решения. Така управлението на Съветска Русия и в частност Ленин издават заповед за убийството на цялото царско семейство на 17 юли 1918 година. Екзекуцията се извършва в Екатеринбург, където през този период е било настанено семейството на Николай II. Като основен мотив за разстрела съветските власти посочват заговор на бившия цар с монархистите, който цели неговото освобождаване. В последствие става ясно, че това е нагласено от страна на болшевиките, за да имат основания за убийството. Официалното разрешение за екзекуцията е издадено от Уралския областен съвет. На следващия ден Всеруският централен изпълнителен комитет публично разгласява новината за смъртта на Николай II и поздравява Областния съвет в Урал за правилното решение.
Сред жертвите от разстрела са бившият император Николай II, неговата съпруга Александра Фьодоровна, дъщерите му Олга, Татяна, Мария и Анастасия, както и синът му Алексей. Освен това е екзекутирана цялата царска свита. Тя се състои от личен лекар, готвач, придворен лакей и камериерка. Труповете са погребани в общ гроб без обозначение, като преди това телата са обезобразени, за да не може да се разпознаят. През 1991 година са намерени 9 от жертвите. Техните останки се идентифицират с ДНК и са погребани с почести. Две от телата липсват и това поражда спекулации, че Мария и Алексей са успели да оцелеят. През 2007 година липсващите тела са намерени и погребани. Няма оцелели след разстрела в Екатеринбург.